Латински език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Латинският език (lingua latīna, [ˈliŋɡwa laˈtiːna]) е древен италийски език. Писмената му система, латиницата, се развива на основата на етруската и гръцката азбуки, които от своя страна произлизат от финикийската.
| Латински език lingua latīna | |
|---|---|
| /[laˈtiːna]/ | |
| Страна | Ватикана |
| Регион | Южна Европа |
| Говорещи | 100 |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИталийскиЛатино-фалиски Латински | |
| Официално положение | |
| Официален в | Свети престол |
| Регулатор | Папска академия за латински език |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | la |
| ISO 639-2 | lat |
| ISO 639-3 | lat |
Най-голямото разпространение на латинския език съвпада приблизително с най-широките граници на Римската империя | |
| Латински език в Общомедия | |
Първоначално латинският се говори в Лациум, областта около град Рим.[1] С възхода на Римската република той се превръща в преобладаващия език, първоначално в Италия, а по-късно в цялата западна част на Римската империя. Простонародният латински се развива в съвременните романски езици, като италиански, португалски, испански, френски и румънски, а много думи с латински произход се използват и в други днешни езици, включително и в българския. Наред със старогръцкия, латинският език дава голяма част от терминологията в различни научни области, като богословие, биология, медицина и право.
При Късната република, около 75 година пр. Хр., старолатинският е стандартизиран в класическия латински език. Простонародният латински е разговорната форма, използвана по същото време и засвидетелствана в надписи и комедийни пиеси, като тези на Плавт и Теренций.[2] Късният език е книжовният език след III век, а средновековният латински се използва от IX век до Ренесанса, когато преминава в ренесансовия латински, а в началото на Новото време се развива новолатинският език. Латинският се използва като език на международното общуване, книжовността и науката до XVIII век, когато започва да бъде изместван от разговорните езици. Църковният латински и днес остава официалният език на Светия престол и на латинския обред на Католическата църква.
Макар днес латинският език да се смята за мъртъв, той продължава да се преподава в различни образователни институции по целия свят.[3][4]
Латинският е силно флективен език с три обособени рода, седем именни падежа, пет склонения, четири глаголни спрежения, четири основни глаголни форми, шест глаголни времена, три лица, три наклонения, два залога, два глаголни вида и две числа.