Руски психолог, методолог и философ от еврейски произход. From Wikipedia, the free encyclopedia
Лев Симеонович Виготски (на руски: Лев Семёнович Выготский) е сред тримата най-влиятелни руски психолози наред с Александър Лурия и Сергей Рубинщайн. Смятан е за баща на културно-историческата школа в психологията и е лидер на кръга Виготски.
Лев Симеонович Виготски Лев Семёнович Выготский | |
руски психолог | |
Ок. 1925 | |
Роден |
17 ноември 1896 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Националност | СССР |
Учил в | Московски държавен университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работил в | Московски държавен институт по експериментална психология Академия за коммунистическо възпитание Втори московски държавен университет Експериментален дефектологически институт |
Семейство | |
Съпруга | Роза Смехова |
Деца | Гита Вигодска Ася Вигодска |
Лев Симеонович Виготски в Общомедия |
Роден е на 17 ноември 1896 година в Орша, Беларус, Руската империя. Завършва гимназия в Гомел със златен медал и постъпва в Юридическия факултет на Московския държавен университет, а малко по-късно започва да учи и в Университета „Шанявски“. През 1917 завършва и се завръща като учител по литература, естетика, история на изкуството, логика и психология. Организира лаборатория по психология към педагогическото училище и провежда в нея многобройни изследвания. Неговите интереси са главно в насока на психология на развитието, философия на психологията и теоретична психология.
Виготски защитава съществуването и развитието на психологията като самостоятелна наука – наука за психиката и съзнанието. Опитва се да създаде хипотеза за произхода и природата на съзнанието. Провежда изследвания по психология на естетическото въздействие на литературните произведения, анализирайки „Хамлет“ и малките литературни форми (новели, басни). Вниманието на Виготски е фокусирано върху това как готовото литературно художествено произведение влияе върху човека и преди всичко върху неговия емоционален живот. Той смята, че произведенията на изкуството са обществени оръдия, чрез които се извършва претопяване на емоциите и превръщането им в специфична сфера на индивидуалния човешки живот. Разглеждайки висшите психични процеси (преднамереното внимание, преднамерената и логическата памет, мисленето с понятие), Виготски определя като неразложима по-нататък единица на опосредстваните форми за поведение знаковата операция. Той формулира основен закон на формиране на специфичните за човека висши психични процеси, според който всяка висша, чисто човешка психическа функция, първоначално съществува във външна интерпсихична форма и едва по-късно, в специфичния процес на интериоризацията, се превръща в индивидуална интрапсихична.
Виготски обръща голямо внимание и на обучението. Според него обучението и развитието не са два независими процеса или един и същи процес, а между тях съществуват сложни отношения. Обучението е най-плодотворно само тогава, когато протича в границите на даден период (сензитивен период), определян от зоната на най-близкото развитие. Сензитивните периоди съвпадат с така наречените от Виготски оптимални срокове за обучение. Знаменателна е фразата му, че една крачка в обучението може да означава сто крачки в развитието.
На български език
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.