Лед Зепелин
английска рок група / From Wikipedia, the free encyclopedia
„Лед Зепелин“[Б 2] (на английски: Led Zeppelin) е британска рок група, създадена в Лондон през 1968 г. Тя се състои от китариста Джими Пейдж, певеца Робърт Плант, басиста Джон Пол Джоунс и барабаниста Джон Бонъм. Със своя „тежък звук“, задвижван от „тежки китари“, те редовно се цитират като едни от родоначалниците на хевиметъла и хардрока, въпреки че техният специфичен стил съчетава различни влияния, включително блус и народна музика. На групата се приписва голямо влияние върху естеството на музикалната индустрия, особено в развитието на албумно-ориентирания рок и стадионния рок. Много критици смятат „Лед Зепелин“ за една от най-успешните, иновативни и влиятелни рок групи в историята, която „полага“ основите на хардрока и хевиметъла, модифицирайки блуса и народната музика, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.
„Лед Зепелин“ | |
По часовниковата стрелка: Джими Пейдж, Джон Бонъм, Роберт Плант, Джон Пол Джоунс | |
Информация | |
---|---|
От | Лондон, Англия |
Стил | Хардрок, хевиметъл, блус рок, фолк рок |
Активност | 1968 г. – 1980 г.[Б 1] |
Музикален издател | „Атлантик“, „Суан Сонг“ |
Свързани изпълнители | „Ярдбърдс“ |
Уебсайт | ledzeppelin.com |
Бивши членове | Робърт Плант Джими Пейдж Джон Пол Джоунс Джон Бонъм |
След смяната на името си от „Ню Ярдбърдс“, „Лед Зепелин“ подписват договор с „Атлантик Рекърдс“, които им предоставят значителна творческа свобода. Първоначално непопулярни сред критиците, те постигат значителен търговски успех с 8 студийни албума за 10 години. Дебютът им през 1969 г., с Led Zeppelin, е албум в топ десет в няколко страни и включва песни като Good Times Bad Times, Dazed and Confused и Communication Breakdown. Led Zeppelin II (1969) е първият им албум номер едно и включва Ramble On и Whole Lotta Love. През 1970 г. издават Led Zeppelin III, който съдържа популярната Immigrant Song. Техният неозаглавен четвърти студиен албум, познат като Led Zeppelin IV (1971) е един от най-продаваните албуми в историята с 37 милиона продадени копия. Албумът включва рок класики като Black Dog, Rock and Roll и Stairway to Heaven, която пък е най-популярното и влиятелно произведение в рок музиката, а това помага да затвърди популярността на групата. Houses of the Holy (1973) съдържа No Quarter, Over the Hills and Far Away и The Rain Song. Physical Graffiti (1975), е двоен албум, включващ Ten Years Gone и Kashmir.
Джими Пейдж пише голяма част от музиката на „Лед Зепелин“, а в определени случаи изпълнява някои етюди на китарата си с лък за цигулка, като същевременно Робърт Плант обикновено създава текстовете на песните. Клавишните композиции, базирани на Джон Пол Джоунс, по-късно заемат централна част от музиката в следващите им албуми, примесени с голямо експериментиране. През втората половина от кариерата им се наблюдават поредица от рекордни турнета, които печелят на групата репутация на излишък и разврат. Въпреки че остават търговски и критично успешни, техните турнета и албуми, които включват студийните Presence (1976) и In Through the Out Door (1979), стават ограничени, а групата се разпада след смъртта на Джон Бонъм, който умира от задушване свързано с алкохол през 1980 г. В следващите десетилетия останалите членове на „Лед Зепелин“ не си сътрудничат често, но участват в различни еднократни събирания. Най-успешното от които е концерта в „O2 арена“ в Лондон през 2007 г. като на барабаните е синът на Джон Бонъм, Джейсън Бонъм.
„Лед Зепелин“ са една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката; продажбите на групата са между 200 и 300 милиона броя по цял свят. Със 112,5 милиона сертифицирани бройки, те са третата най-продавана група в САЩ. Те издават 8 поредни №1 албума в Обединеното кралство, всеки от 9-те им студийни албума влиза в „Билборд 200“ Топ 10, 6 от тях достигат до №1, а 5 от тях са сертифицирани като „диамантени“. Списание „Ролинг Стоун“ ги описва като „най-тежката група на всички времена“, „най-голямата група на 70-те“ и „безспорно една от най-издръжливите групи в историята на рока“. През 1995 г. са включени в Залата на славата на рокендрола и в музея в биографията на групата се посочва, че „Лед Зепелин“ са „толкова влиятелни“ през 70-те, колкото „Бийтълс“ през 60-те.[1]