Летящи

„Летящи“ е български военен кораб, торпедоносец.^[1]

Летящи
Клас и тип	торпедоносец
Служба
Влиза в строй	1908 г.
Изведен от експлоатация	1918 г.
Основни характеристики
Бруто тонаж	97,5 t
Дължина	38 m
Ширина	4,4 m
Газене	1,22 m
Задвижване	2 парни котела
Скорост	26 възела
Екипаж	25 – 30 души
Въоръжение
Артилерия	2 × 47 mm
Торпедно въоръжение	3 × 450 mm

Българските миноносци са наречени „Дръзки“, „Смели“, „Храбри“, „Строги“, „Летящи“ и „Шумни“ и заедно с учебния крайцер „Надежда“ представляват основата на неголемия български боен флот през Балканските и началото на Първата световна война. Миноносците и крайцерът формират Подвижната отбрана на Флотилията и Морската част.^[1]

Корабът е поръчан в корабостроителницата в Шалон сюр Сон, Франция. Докаран е във Варна на части и е сглобен на място. От 1908 г. е в състава на флота. Разполага с два парни котела, които му позволяват да достигне скорост до 26 морски възела. Може да носи 11 тона въглища. Това му позволява 500 мили автономно плаване. Корабът е въоръжен с три 450-милиметрови торпедни тръби и две 47-милиметрови оръдия „Шнайдер“. Екипажът му се състои от 25 – 30 души.^[1]

Торпедоносецът излиза от строй през 1918 г. след като се натъква на подводна скала, докато е командван от френски офицер.^[1]

Източници

1. Българска морска енциклопедия, т. 1. Варна, МС ООД – Варна, 2016. ISBN 978-619-7328-06-6. с. 296.