Лизип

Лизип (на старогръцки: Λύσιππος) е древногръцки скулптор и архитект от 4 век пр.н.е. Заедно със Скопас и Праксител, се считат за тримата най-велики скулптори от късния класическия период, носещи прехода към Елинистическия период на Древна Гърция.^{[1]:с. 55}

Лизип Λύσιππος
древногръцки скулптор и архитект
Роден	около 390 г. пр.н.е. Сикион, Гърция
Починал	ок. 310 пр.н.е.
Националност	Гърция
Кариера в изкуството
Жанр	портрет
Лизип в Общомедия

Биография

Роден е около 390 г. пр.н.е. в Сикион, Гърция. Той е последовател на известния скулптор Поликлет Стари. Сред работите, считани са негови са: Ерос, опъващ лък (има различни копия, най-доброто стои в Британския музей), Агиас (статуя на атлет, позната от мраморното копие, намерено и запазено в Делфи) и Изтощеният Херкулес и Апоксиомен (атлет, който чисти полепналия пясък по тялото си след борба на стадиона, познат ни от римското мраморно копие, изложено във Ватиканските музеи).

Лизип е придворен скулптор на Александър Македонски и идеализирайки чертите му го представял ту като Аполон, ту като Ахил.^{[1]:с. 55} Една скулптура на Александър днес стои изложена в Лувъра във Франция.

Според Плиний Стари, той е изработил повече от 1500 творби, всички от които от бронз. Изсича предимно статуи на атлети и герои.^{[1]:с. 56}

Неговият ученик Харес от Линдос е конструирал Родоския колос, едно от седемте чудеса на древния свят.

Статуи на Лизип

• 
  Ерос, опъващ лък – Рим, Капитолийски музеи
• 
  Сократ – римско копие, Лувъра
• 
  Хермес от Аталанта – Атина – Национален археологически музей, Атина
• 
  Апоксиомен, Ватикански музеи

Източници

1. Тенев, Драган. Чудната история на изкуството. Български художник, 1982. с. 308.