Линеен двигател
From Wikipedia, the free encyclopedia
Линейният двигател е вид двигател, който осигурява движение в една равнина, което може да бъде еднопосочно или постъпателно-възвратно. Електродвигател, на който статорът е с разгъната намотка, създава надлъжно магнитното поле (индуктор или работно тяло), а другият елемент взаимодейства с полето и е изпълнен под формата на направляващ релса (котва), осигуряващ линейното движение на двигателя. Има разработени различни видове линейни двигатели. Предимство на тези двигатели е липсата на въртящи се компоненти или те са по-малко натоварени според приложението им, отколкото в един стандартен ротационен двигател или механизъм. Най-голямо разпространение в електротранспорта имат асинхронните и синхронните линейни двигатели за големи линейни премествания, но се използват и линейни двигатели за постоянен ток и линейни стъпкови двигатели. Последните се използват основно за получаване на малки движения на работните органи и осигуряването на голяма точност. Особеност при линейните двигатели е трудността да се намали ефекта от слепване на работното тяло с направляващия елемент, което е нежелан ефект. За целта някои линейни двигатели се изработват с двустранен индуктор или работно тяло, като така магнитните сили се уравновесяват, докато друго решение е работното тяло или само направляващото да бъде без наличие на феромагнитни материали. Както всички останали електрически машини, и линейният електродвигател може да работи като генератор.