Лудовизи
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лудовизи (на италиански: Ludovisi) са римска феодална фамилия, произхождаща от Болоня. Те се издигат в началото на XVII век, когато през 1621 г. Александър Лудовизи става папа под името Григорий XV. Папският племенник Лудовико Лудовизи (26-годишен) и неговият братовчед Николо Лудовизи (37-годишен) стават кардинали. Братът на папата - Орацио Лудовизи става генерал-капитан на Папските войски и поема благородническите титли на Фиано и Дзагороло[1]. По-късно синът на Орацио - Николо I Лудовизи става принц на Пьомбино, като титлите му по-късно са наследени от Джовани Батиста Лудовизи, Николо II Лудовизи, Олимпия Лудовизи и Иполита Лудовизи. Чат от фамилията през 20 век е математикът Балдазаре Бонкомпани-Лудовизи.
Лудовизи | |
![]() | |
Страна | Италия |
---|---|
Владения | Палацо Монтечиторио, Рим |
Представители | папа Григорий XV |
Основател | - |
Основаване | ? |
Настоящи потомци | - |
Националност | ![]() |
Свързани фамилии | Бонкомпани-Лудовизи |
Лудовизи в Общомедия |
Резиденцията на фамилията е Палацо Монтечиторио в Рим.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/Prince-Ludovisi-I.jpg/160px-Prince-Ludovisi-I.jpg)