Луиза Вилхелмина Фридерика Каролина Августа Юлия фон Хесен-Касел (на немски: Luise Wilhelmine Friederike Caroline Auguste Julie fon Hessen-Kassel; на датски: Louise af Hessen-Kassel) е ландграфиня от Хесен-Касел-Румпенхайм и чрез женитба херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург и от 1863 г. до смъртта си кралица на Дания.
| Луиза фон Хесен-Касел Louise von Hessen-Kassel | |
| кралица на Дания | |
 | |
| Родена |
7 септември 1817 г.
|
|---|---|
| Починала | 29 септември 1898 г.
Бернсторф, Дания |
| Погребана | Роскилска катедрала, Дания |
| Награди | Орден на слона (1892) |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хесенски род |
| Баща | Вилхелм фон Хесен-Касел |
| Майка | Луиза Шарлота Датска |
| Братя/сестри | Мария фон Хесен-Касел (1814−1895) Фридрих Вилхелм (Хесен-Касел) Августа фон Хесен-Касел (1823−1889) |
| Съпруг | Кристиан IX (26 май 1842) |
| Деца | Фредерик VIII Александра Датска Георгиос I Мария Фьодоровна Тира Датска Валдемар Датски |
| Подпис |  |
| Луиза фон Хесен-Касел в Общомедия | |
Биография
Родена е на 7 септември 1817 в Румпелхайм, Касел. Тя е третата дъщеря на ландграф Вилхелм фон Хесен-Касел (1787 – 1867) и съпругата му принцеса Луиза Шарлота Датска (1789 – 1864), дъщеря на наследствен принц Фридрих Датски (1753 – 1805) и херцогиня София Фредерика фон Мекленбург (1758 – 1794). Майка ѝ е сестра на Кристиан VIII (1786 – 1848), крал на Дания (1839 – 1848), крал на Норвегия (1814).[1] Тя е слаба, обича музиката и е религиозна, обаче има наследствена глухота.
Луиза фон Хесен-Касел се омъжва в Амалиенборг в Копенхаген на 26 май 1842 г. за втория си братовчед бъдещия крал на Дания херцог Кристиан IX фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (* 8 април 1818; † 29 януари 1906), син на херцог Фридрих Вилхелм фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1785 – 1831) и Луиза Каролина фон Хесен-Касел (1789 – 1867).[2] Те имат щастлив брак. На 15 ноември 1863 г. Кристиан става крал на Дания.
Луиза фон Хесен-Касел умира на 29 септември 1898 г. на 81 години в дворец Бернсторф близо до Копенхаген.
Деца
Луиза фон Хесен-Касел и Кристиан IX имат шест деца:[3][4][5]
- Кристиан Фредерик VIII Карл (* 3 юни 1843; † 14 май 1912, Хамбург), крал на Дания (1906 – 1912), женен в Стокхолм на 28 юли 1869 г. за принцеса Луиза от Швеция и Норвегия (* 31 октомври 1851; † 20 март 1926)
- Кристиан Вилхелм Фердинанд Адолф Георг I (* 24 декември 1845; † 18 март 1913, убит в Солун), 1863 г. става крал на Гърция, женен в Ст. Петербург на 27 октомври 1867 г. за руската велика княгиня Олга Константиновна (* 3 септември 1851; † 18 юни 1926)
- Валдемар Датски (* 27 октомври 1858; † 14 яниари 1939), под натиск отхвърля българския и норвежкия трон, женен (цив) в Париж на 20 октомври 1885 г. за френската принцеса Мария Орлеанска (* 13 януари 1865; † 4 декември 1909)
- Александра Каролина Мария Шарлота Луиза Юлия/Аликс (* 1 декември 1844; † 20 ноември 1925), омъжен в Уиндзор на 10 март 1863 г. за крал Едуард VII от Великобритания, император на Индия (* 9 ноември 1841; † 6 май 1910)
- Мария София Фредерика Дагмар (* 26 ноември 1847; † 13 октомври 1928), омъжена в Ст. Петербург на 9 ноември 1866 г. за руския император Александър III (* 10 март 1845; † 2 ноември 1894)
- Тира Амелия Каролина Шарлота Анна (* 29 септември 1853; † 26 февруари 1933), омъжена в Копенхаген на 21 декември 1878 г. за тронпринц Ернст Аугуст фон Хановер (* 21 септември 1845; † 14 ноември 1923), херцог на Брауншвайг-Люнебург, принц на Великобритания, син на крал Георг V фон Хановер
Галерия
Луиза фон Хесен-Касел
Кралица Луиза Датска, 1893
Монограм
_of_Denmark.svg)
Литература
- A. Thorsøe: Louise (L. Vilhelmine Frederikke Caroline Auguste Julie). In: Carl Frederik Bricka (Hrsg.): Dansk biografisk Lexikon. Tillige omfattende Norge for Tidsrummet 1537 – 1814. 1. Auflage. Band 10: Laale–Løvenørn. Gyldendalske Boghandels Forlag, Kopenhagen 1896, S. 401 (dänisch, runeberg.org).
- Carl Eduard Vehse: Geschichte der Höfe der Häuser Baiern, Würtemberg, Baden und Hessen. Hoffman und Campe, 1853
- Carl Eduard Vehse: Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation. S. 192
- C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 123.
- ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 396.
- Marlene A. Eilers, Queen Victoria's Descendants (Baltimore, Maryland: Genealogical Publishing Co., 1987), page 171.
- ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. vol II page 398.
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
