Любов (христианска добродетел)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Любов (в Новия завет наречена с гръцката дума „агапе“ – на гръцки: αγάπη, на латински: caritas) е една от трите основни добродетели на християнството, наред с вярата и надеждата, и е главната сред тях. Християнската църква учи, че любовта (милосърдието) е и любов към Бога (на латински: amore Dei) и в същото време любов към ближния (на латински: amore proximi), порадки което втората без първата не струва много.[1]