По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ – биохимичка.
Първите ѝ разкази се появяват в списания към края на 1980 г. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.
Книгите ѝ са преведени на над 25 езика. Любимият ѝ похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).
Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“.
Награда „Медиси“ (1996, Франция, за „Сонечка“)
Награда „Пене“ (1997, Италия)
Литературна награда „Джузепе Ачерби“ (1998, Италия, за „Сонечка“)
Сонечка. Бедни роднини. Превод от руски език София Бранц, Мария Ангелова. София: Колибри, 2004, 206 с. Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетени умело в „приказното“ ежедневие.
Медея и нейните деца. Превод от руски език София Бранц. София: Колибри, 2005, 256 с. Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
Искрено ваш Шурик. Превод от руски език Здравка Петрова. Пловдив: Жанет 45, 2007, 470 с.
Даниел Щайн, преводач. Превод от руски език Александрина Петрова, Доротея Монова, София: Парадокс, 2016, 608 с. ISBN 978-954-553-195-8
Казусът Кукоцки. Превод от руски език Иван Тотоманов, София: Колибри, 2017, 464 с. ISBN 978-619-150-723-8
Непрекъсната линия. Превод от руски език Ася Григорова, София: Колибри, 2019, 168 с. ISBN 978-619-02-0358-2