Майориан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флавий Юлий Валерий Майориан (лат. Flavius Iulius Valerius Maiorianus), римски император, управлявал през април 457 - август 461 година.
Майориан | |
западноримски император | |
Златен солид с портрет на Майориан | |
Управление | 1 април 457 - август 461 |
---|---|
Наследил | Авит |
Наследник | Либий Север |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Майориан в Общомедия |
Майориан се възкачил на трона на Западната римска империя по волята на главнокомандващия (magister militum), германеца Рицимер, след като близо половин година тронът останал свободен. Роден в знатна римска фамилия, може би с илирийски или италийски произход, Майориан се отличил като военен командир по времето на Аеций, побеждавайки франките в Галия и алеманите в Италия. Той бил предложен от Валентиниан III като един от възможните кандидати за престолонаследник, но това предизвикало недоволството на Аеций, и Майориан бил принуден да напусне службата.
По време на военния бунт срещу император Авит, той служи като magister equitum (началник на конницата) при командира на западните войски – германеца Рицимер, който именно издига кандидатурата на Майориан за император близо до Равена (1 април 457 г.), пет месеца след детронирането на Авит. По-късно същата година Майориан бива признат от източния император Лъв I Тракиец, и е официално коронован в Рим (28 декември). Тъй като самият Рицимер е варварин по произход, той не би могъл да бъде законен римски император.