From Wikipedia, the free encyclopedia
Марк Матвеевич Антоколски (2 ноември 1843, Вилнюс, Руската империя – 9 юли 1902, Франкфурт, Германската империя) е руски скулптор, академик (1871), професор (1880). Разработва теми от руската история.
Марк Антоколски Марк Антоко́льский | |
руски скулптор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Санкт Петербург, Русия |
Националност | Русия |
Учил в | Императорска художествена академия |
Кариера в изкуството | |
Стил | Академизъм |
Академия | Императорска художествена академия |
Направление | скулптура |
Награди | 1864 – сребърен медал, 1865 – златен медал, 1878 – Орден на Почетния легион |
Семейство | |
Баща | Матис Янкелевич (1815–1888) |
Майка | Кейля-Хена Беняминовна (1817–?) |
Марк Антоколски в Общомедия |
Роден е в еврейско семейство, като е най-малкото от 7 деца. Семейството му е бедно и много религиозно. Още от малък обича да рисува – по столове, по стените. Юдейство забранява изобразяването на човека и животните, така че родителите имат рязко негативно отношение към страстта на своя син. Но когато пораства, той е изпратен на обучение за дърворезбари. С талантливите ученици се занимава жената на вилнюския генерал-губернатор А. Назимова, която е известна покровителка на изкуствата. Благодарение на нея бъдещия велик скулптор е приет в Императорската художествена академия.
През 1864 г. получава сребърен медал за релефа „Евреинът-шивач“, а през 1865 г. – златен медал за „Скъперникът“. По време на следването си в Академията е увлечен от руската история и литература и първата му голяма работа е статуята на Иван Грозни (1870). Съветът на Академията издава на студента Марк Антоколски за тази му работа най-високото отличие – титлата академик. Великата княгиня Мария Николаевна (дъщеря на Николай I), покровителка на Академията на изкуствата, е въодушевена от скулптурите му и говори за работата на младия художник пред император Александър II. Статуята прави огромно впечатление на царя и той я купува за Ермитажа за 8000 рубли (към този момент това е огромна сума).
През 1871 г., след като завършва Академията, Антоколски отива в Рим и Париж, което е обичайна практика за възпитаниците на Академията. Считало се е, че бъдещите скулптори трябва да се потопят в атмосферата на културата и да видят работа на класиците в оригинал. В Рим Антоколски работи по статуята на Петър I, която започва още в Русия. Това произведение той завършва в Санкт Петербург. В същото време той е избран за член-кореспондент на Парижката академия. През 1878 г. той показва новите си работи на Световното изложение в Париж и е награден с най-високото отличие ордена на Почетния легион. Скоро той е избран за почетен член и на други академии в Западна Европа: Виенската, Берлинската, Лондонската и др.
Антоколски умира във Франкфурт и е погребан в Санкт Петербург в еврейско гробище.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.