Математически начала на натурфилософията
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Математически начала на натурфилософията“ (на латински: „Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica“) е тритомен труд по натурфилософия на Исак Нютон, публикуван на 5 юли 1687 г.[1][2] В него са изложени законите на Нютон за движението, полагащи основите на класическата механика, както и законът за всеобщото привличане, заедно с извода на законите на Кеплер за движението на планетите (получени от Кеплер емпирически).
Quick Facts Автор, Първо издание ...
Математически начала на натурфилософията | |
Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica. | |
Титулната страница на „Математически начала на натурофилософията“ | |
Автор | Исак Нютон |
---|---|
Първо издание | 1687 г. |
Оригинален език | латински |
Вид | научна книга |
Математически начала на натурфилософията в Общомедия |
Close
При формулировката на физическите си теории Нютон развива нов дял от математиката, известен като математически анализ.
„Математически начала на натурфилософията“ се счита за един от най-важните научни трудове в историята на човечеството.