Миелин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Миелинът е диелектрик (изолатор), който образува слой, наречен миелинов слой, около аксоните на невроните. Той е жизненоважен за правилната функция на нервната система. Миелинът е продукт на глиялните клетки. Процесът на продукция на миелин се нарича миелинизация. Производството на миелин при хората започва около четиринадесетата гестална седмица, но все пак по време на раждането в мозъка има относително малко миелин. По време на ранното детство миелинът се развива бързо, процес, който продължава до юношеството.
Миелин |
---|
В периферната нервна система миелинът се поддържа от така наречените Шванови клетки, докато в централната нервна система тази роля изпълняват олигодендроцитите. Смята се, че миелинът е определяща характеристика на челюстните (Gnathostomata) гръбначни, но се е развил по пътя на паралелната еволюция и при някои безгръбначни.[1] Открит е през 1854 г. от Рудолф Вирхов.[2]