Могила
From Wikipedia, the free encyclopedia
Могила като форма на релефа представлява самостоятелно ниско, закръглено възвишение с рязко очертано подножие и склон. Могилите имат малки размери и са разположени в равнинни места. относителната им височина не надминава 50 m. Различават се естествени и изкуствени могили.
- За други значения вижте Могила (пояснение).
Могила в археологията се наричат два вида изкуствени земни насипи:
- селищна могила – формирана от остатъците на дълго съществували селища, и
- надгробна могила – насипана върху погребение.
Най-ранните публикувани наблюдения върху могилите (lang-la|tumulus) на Балканите датират от 1533 и принадлежат на Веранций, Дерншвам и Бусбек, като техните впечатления и тези на по-късни пътешественици са събрани от Константин Иречек в неговата История на българите[1].