Монголска империя
From Wikipedia, the free encyclopedia
Монголската империя (на монголски: Монголын Эзэнт Гүрэн), съществувала от 1206 до 1368 г., е втората (след Британската империя [1][2]) най-голяма държава в историята на света. Възникнала в Централна Азия, при своето най-голямо разширение тя включва в състава си територии от Корейския полуостров до Източна Европа и от Сибир до Индийския субконтинент и Югоизточна Азия. По това време Монголската империя обхваща 34 000 000 км²[3], или 22% от цялата суша на Земята с население, надхвърлящо 100 милиона души.
- Тази статия е за държавата в Централна Азия от XIII век. За държавата в Индия от XVI-XVIII век вижте Моголска империя.
Монголска империя Их Монгол улс | |
— империя — | |
1206 – 1368 | |
Континент | |
---|---|
Столица | Аварга Каракорум Ханбалик |
Официален език | |
Религия | Тенгризъм, по-късно будизъм, християнство и ислям |
Форма на управление | Изборна монархия |
Династия | Чингисиди |
Велики хан | |
1206 – 1227 | Чингис хан |
1260 – 1294 | Кубилай хан |
1333 – 1370 | Тогон Темур |
и други | |
Законодателна власт | |
Площ | |
24 000 000 km2 | |
Население | |
По оценка от | до 100 000 000 |
| |
Днес част от | |
Монголска империя в Общомедия |
Монголската империя възниква с обединението на монголските и тюркски народи от днешна Монголия, т.нар. татаро-монголи, под водачеството на Чингис хан, който през 1206 година се обявява за владетел на всички монголци. При неговото управление и това на наследниците му държавата се разраства бързо след поредица от нападателни войни във всички посоки.[4][5][6] По време на своето съществуване Монголската империя улеснява културния обмен и търговията между отдалечени части на Евразия, попаднали в границите на една и съща държава.
През 60-те години на 13 век Монголската империя започва постепенно да се разпада в резултат на династични спорове между внуците на Чингис хан. Различни наследници контролират няколко обширни обособени области, а властта на великия хан над тях става символична. Своето най-голямо териториално разширение Монголската империя получава след завладяването от Кубилай хан на Южен Китай, управляван от династията Сун. В края на века от империята се отделят три независими държави – Златната орда на северозапад, Илханатът в Близкия изток и Чагатайското ханство в западната част на Централна Азия. Великите ханове продължават да контролират първоначалните монголски земи, както и Китай, където управляват като династията Юен.[7] Краят на Монголската империя идва през 1368 година, когато китайците отстраняват династията Юен.