From Wikipedia, the free encyclopedia
Морийн Стейпълтън (на английски: Maureen Stapleton) е американска актриса. [1]
Морийн Стейпълтън Maureen Stapleton | |
американска актриса | |
Морийн Стейпълтън (1975) | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | САЩ |
Националност | САЩ |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 1946 - 2003 |
Оскари | Най-добра поддържаща актриса: 1981 „Червените“ |
Златен глобус | Най-добра поддържаща актриса: 1970 „Летище“ |
БАФТА | Най-добра актриса в поддържаща роля: 1981 „Червените“ |
Театрални награди | Тони - 1951, 1971 |
Семейство | |
Съпруг | Макс Алентък (1949 – 1959; развод) Дейвид Рейфийл (1963 – 1966; развод) |
Деца | 2 |
Уебсайт | |
Морийн Стейпълтън в Общомедия |
Морийн Стейпълтън е родена на 21 юни 1925 година в Трой, Ню Йорк. Тя е дъщеря на Джон П. Стейпълтън и Ирен (по рождение Уолш) и израства в строго ирландско-американско католическо семейство. [2][3] Баща й е алкохолик и родителите й се разделят по време на нейното детство. [4][5]
Морийн Стейпълтън получава множество награди, включително награда Оскар, награда Златен глобус, награда БАФТА, награда Emmy Primetime и две награди Тони, в допълнение към номинация за награда Грами.
Тя е номинирана за наградата Оскар за най-добра поддържаща женска роля за „Самотни сърца“ (1958), „Летище“ (1970) и „Интериори“ (1978), преди да спечели за изпълнението си, като Ема Голдман в „Червените“ (1981). За „Червените“ Стейпълтън спечели и наградата БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля. Тя е номинирана пет пъти за награди Златен глобус, като спечели Златен глобус за най-добра поддържаща актриса за „Летище“ (1970). Тя е номинирана седем пъти за награди Еми и печели една за телевизионния филм „Сред пътеките към Рая“ (1967). [6]
Стейпълтън прави своя дебют на Бродуей през 1946 г. в „Плейбой на западния свят“. Печели наградата „Тони“ през 1951 г. за най-добра актриса в пиеса за „Татуировката на розата“ и наградата „Тони“ през 1971 г. за най-добра актриса в пиеса за „(The Gingerbread Lady)“. Тя получава четири допълнителни номинации за наградата „Тони“ [7] и е въведена в Американската театрална зала на славата през 1981 г.
Първият съпруг на Стейпълтън е Макс Алентък, генерален мениджър и продуцент. Вторият й съпруг е драматурга Дейвид Рейфийл, с когото тя се развежда през 1966 г. [8] Тя има син Даниел и дъщеря Катрин от първия си съпруг. [9] Дъщеря й Катрин Алентък, събира добри отзиви за единствената си роля на „Аги“ във филма „Лятото на 42-ра“. Синът й Даниел Алентък е режисьор на документални филми.
Стейпълтън страда от тревожност и алкохолизъм в продължение на много години и веднъж казва в интервю: „Завесата се спусна и аз отидох във водката.“ [10] Тя също така казва, че нейното нещастно детство е допринесло за нейната несигурност, което включва страх от летене със самолети и возене в асансьори. [11] Заклет пушач през целия живот, Стейпълтън почива от хронична обструктивна белодробна болест през 2006 г. в дома си в Ленокс, Масачузетс. [10]
година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1981 | Червените | Reds | Ема Голдман | Уорън Бейти |
1985 | Какавидите | Cocoon | Мери | Рон Хауърд |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.