Мрежово прикачено хранилище
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мрежово прикачено хранилище (на английски: Network-attached storage, съкратено NAS) е специализиран компютър за съхранение на файлове в компютърна мрежа, предоставящ достъп на клиентите от мрежата. От гледна точка на своя хардуер, софтуер или конфигурация NAS е файлов сървър. Обикновено се произвежда под формата на специален компютър, сглобен за целта. NAS системите са мрежови устройства, които съдържат едно или повече устройства за съхранение, често подредени в логически RAID масиви. Мрежовото прикачено хранилище премахва отговорността за доставяне на файлове от други сървъри в мрежата. Обикновено предоставя достъп до файловете, използвайки мрежови протоколи за файлообмен като NFS, SMB/CIFS или AFP. От средата на 1990-те години NAS устройства започват да добиват популярност като удобен метод за споделяне на файлове между множество компютри. Потенциалните ползи от този вид съхранение, в сравнение със сървърите с общо предназначение, включват по-бърз достъп до данните, по-лесна администрация и по-просто конфигуриране.[1]
Твърдите дискове с „NAS“ в името са функционално подобни на останалите дискове, но могат да имат различен фърмуер или толеранс към вибрации, правещи ги по-подходящи за RAID масиви, които често се използват в NAS имплементациите.[2] Например, някои NAS версии на дискове поддържат командно разширение, позволяващо разширеното възстановяване от грешки да бъде изключено. Когато не се използва RAID, дискът може да се забави значително при прочитането на проблематичен блок, дори по принцип това да отнема няколко секунди. NAS дисковете могат да бъдат използвани безпроблемно като външен диск, без да са нужни допълнителни настройки, тъй като той просто поддържа повече опции от обикновените дискове.