Неръждаема стомана
From Wikipedia, the free encyclopedia
В металургията, неръждаемата стомана, известна още като инокс (от френски inoxydable – неокисляващ се), представлява стоманена сплав с минимум 10,5% съдържание на хром.[1][2]
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Изделията от неръждаема стомана се отличават със своята устойчивост на корозия, която се увеличава с правопропорционално на съдържанието на хром. Добавянето на молибден увеличава устойчивостта на корозия и устойчивостта срещу киселини и питингова корозия в хлоридни разтвори. Следователно, има много марки неръждаема стомана с различно съдържание на хром и молибден зависимост от околната среда в която сплавта трябва да работи. Неръждаема стомана е устойчива на корозия, има ниски изисквания за обслужване и познатия и блясък я правят идеален материал за много приложения където здравина на стомана и корозионна устойчивост са необходими.
Съдържанието на хром определя устойчивостта ѝ към корозия, а добавеният никел позволява полиране до огледален блясък, подобрява корозоустойчивостта при високи температури и придава здравина. Този тип стомана често бива използвана за изработка на масови домакински съдове (тенджери, плата) и прибори.
Неръждаема може да се нарече стомана с най-малко 10,5 % свободен хром (реално над 13 %).
При контакт с кислорода от въздуха, хромът образува невидим оксиден слой, който предпазва стоманата от ръждясване. При нарушаване на този слой той бързо се възстановява отново.