Никел-кадмиев акумулатор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Никел-кадмиевият акумулатор (Ni-Cd или NiCd) е вторичен химичен източник на ток, в който катодът е от никелов хидроксид (Ni(OH)2) с графитен прах (около 5 – 8 %), електролитът е калиев хидроксид (KOH) с плътност 1,19 – 1,21 с добавка на литиев хидроксид LiOH (за образуване на литиеви никелати и за увеличаване на капацитета с 21 – 25 %), анодът е кадмиев хидроксид (Cd(OH)2) или метален кадмий (Cd) (във вид на прах).
ЕДС на никел-кадмиевия акумулатор е около 1,37 V, специфичната енергия – от порядъка на 45 – 65 W·h/kg. В зависимост от конструкцията, режима на работа (продължителни или къси разреждания) и чистота на използваните материали, срокът на експлоатация възлиза на 100 до 900 цикъла заряд-разряд. Съвременните (ламелни) промишлени никел-кадмиеви батареи могат да служат до 20 – 25 години. Никел-кадмиевите акумулатори (NiCd), наред с никел-натриевохлоридните акумулатори, могат да се съхраняват разредени, за разлика от никел-металохидридните (NiMH) и литий-йонните акумулатори (Li-ion), които трябва да се съхраняват заредени.
Херметизираните Ni-Cd клетки доскоро са широко използвани в преносими електрически инструменти, фотографско оборудване, фенерчета, аварийно осветление, радиоуправляеми хоби модели и преносими електронни устройства. Напоследък обаче превъзходният капацитет на никел-металохидридните батерии и по-ниската им цена до голяма степен изместват използването на Ni-Cd. Освен това въздействието върху околната среда вследствие изхвърлянето на токсичния метален кадмий допринася значително за намаляването на употребата им. В Европейския съюз никел-кадмиевите акумулатори вече могат да се доставят само за замяна или за определени типове ново оборудване, например, медицински устройства.[1] Никел-кадмиеви акумулатори за преносими електроинструменти са забранени в ЕС от 2016 г.[2]