Нина Дзили
италианска певица / From Wikipedia, the free encyclopedia
Нина Дзѝли (на италиански: Nina Zilli), псевдоним на Мария Киàра Фраскèта (на италиански: Maria Chiara Fraschetta; * 2 февруари 1980 в Пиаченца, Италия), е италианска певица, авторка на песни, телевизионна и радио водеща.[1][2]
Нина Дзили | |
италианска певица | |
Нина Дзили на представянето на първия си албум Sempre lontano 27 февруари 2010 г. | |
Родена |
2 февруари 1980 г. (44 г.)
|
---|---|
Музикална кариера | |
Псевдоним | Nina Zilli |
Стил | фънк |
Инструменти | вокал |
Глас | сопран |
Активност | от 2000 г. |
Лейбъл | „Юнивърсъл Мюзик Груп“ |
Семейство | |
Уебсайт | www.ninazilli.com |
Нина Дзили в Общомедия |
След известен опит като виджей и участничка в няколко музикални групи, през 2009 г. тя подписва договор със звукозаписната компания Юнивърсъл Мюзик Груп, с която издава своя първи EP Nina Zilli. От него е взет сингълът 50mila, с който става известна и който е включен в саундтрака на филма Mine vaganti от 2010 г. Този и следващият ѝ сингъл L'inferno са включени във видеоиграта Pro Evolution Soccer 2011.
Участва четири пъти в Фестивала на италианската песен в „Санремо“, като за първи път се качва на сцената на театър „Аристон“ през 2010 г. в категорията „Нова генерация“ с песента L'uomo che amava le donne („Мъжът, който обичаше жените“), с която се класира на 3-то място и е удостоена с Наградата на критиката „Мия Мартини“, Наградата на пресцентъра радио и телевизия и Наградата „Асомузика“.[3] Второто ѝ участие на фестивала е през 2012 г. с песента Per sempre („Завинаги“), с която се класира на 7-мо място, третото – през 2015 г. с песента Sola („Сама“), което ѝ носи на 9-то място и четвъртото – през 2018 г. с песента Senza appartenere („Без да принадлежиш“) – 17-то място.
През 2012 г. представя Италия на Песенния конкурс „Евровизия“ с песента L'amore è femmina (Out of Love), с която се класира на 9-то място.