Нормалност (поведение)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Коренът на думата нормалност (norma) идва от латински и означава „приспособление за измерване на ъгли“, ъгломер.[1] Нормалността има обществено и лично измерение ‒ те се обуславят от хармоничността на отношенията в обществото (на дадена страна, на общност от страни, на планетата) и, съответно, на индивидуалната позиция на дадена личност спрямо околните. Под „хармоничност“ следва да разбираме „максимална липса на конфликти“, равновесие.[2]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нормалност.
Тази статия е със спорна неутралност. |