From Wikipedia, the free encyclopedia
Панамериканската магистрала (на английски: Pan-American Highway; на френски: Autoroute Panaméricaine; на испански: Carretera Panamericana, Autopista Panamericana или Vía Panamericana) е мрежа от шосета с обща дължина около 30 хил. km.[1]
С изключение на прекъсване в джунглата на Панама за 160 km пътят свързва почти всички тихоокеански държави в Америка чрез магистрална система. Според Световните рекорди на Гинес, Панамериканската магистрала е най-дългият автомобилен път в света. Въпреки това, заради Дариенския район в Панама, не е възможно да се прекоси пътя между Южна Америка и Централна Америка с конвенционални моторни превозни средства. Без всъдеход е нужно участъкът да се прекоси по море.
Панамериканската магистрала преминава през много различни климати и екологични типове, от гъсти джунгли до пустини, някои от които са проходими само през сухия сезон, а в много региони шофирането може да бъде опасно.
Идеята за път от единия край на Америка до другия първоначално е предложена на Първата международна конференция на американските държави през 1889 г. като железопътна линия. Това предложение никога не е реализирано. Идеята за построяване на шосейна магистрала се появява на Петата конференция на американските държави през 1923 г.[2] Първата конференция относно строежа на магистралата се случва на 5 октомври 1925 г. Накрая, на 29 юли 1937 г. Аржентина, Боливия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Мексико, Никарагуа, Панама, Перу, Канада и САЩ подписват Спогодба за панамериканската магистрала, според която се съгласяват на бързо строителство чрез всички адекватни мерки.[3] През 1950 г. Мексико става първата латиноамериканска държава, завършила своята част от магистралата.[4] Тя финансира и построява магистралата сама, но държавите от Централна Америка построяват своите участъци с помощ от САЩ.[2]
Северната част на Панамериканската магистрала преминава през 9 държави:
Южната част на Панамериканската магистрала преминава през 5 държави:
Важни разклонения водят към още 7 държави:
Панамериканската магистрала започва в нефтодобивното селище Пръдхоу Бей в Аляска, Северна Америка и завършва в южните райони на Южна Америка, като за край могат да се считат градовете Кельон в Чили или Ушуая в Аржентина. Шосето преминава през много различни климатични и екологични региони – от гъсти джунгли до студени планински проходи и пустини. Някои от участъците са проходими само през сухия сезон.
На територията на САЩ и Канада положението на шосето не е официално определено, въпреки че няколко междущатски автомагистрали се наричат „Панамерикански“. Сред известните участъци на северната част на Панамериканската магистрала са магистралата в Аляска и Интерамериканската магистрала (участъкът между САЩ и Панамския канал).[2] Тези два участъка са построени през Втората световна война с цел снабдяване на важните региони, без опасност от нападения на немски подводни лодки.
При град Нуево Ларедо, разположен на границата между Мексико и САЩ, започва официалната част на пътя. Шосето се простира на юг и преминава през ред големи градове в Мексико (Монтерей, Мексико, Оахака и други), както и през столиците на почти всички страни в Централна Америка, с изключение на Тегусигалпа (Хондурас) и Белмопан (Белиз).
87-километровият участък в непроходимия Дариенски район се намира между Панамския канал и северозападната част на Колумбия. В него преобладават джунглите, а заблатеността е висока. Протестите на местното население, което се опасява за самобитността на културата си, еколози и администрации са причината за незавършеността на пътя в дадения участък. Еколозите се опасяват за съхраняването на националния парк „Дариен“, който е част от Световното природно наследство на ЮНЕСКО, а официалните лице не искат да допуснат увеличение на наркотрафика от Колумбия.
Една от предложените алтернативи на шосето в дадения участък е да се създаде кратка фериботна линия от град Турбо, Колумбия в залива Ураба до ново панамско пристанище на атлантическото крайбрежие. Към настоящия момент автомобилите се пренасят по Тихия океан на плавателни съдове от град Панама до град Буенавентура, Колумбия.
В Южна Америка, Панамериканската магистрала преминава през територията на Колумбия през планинските долини на Андите и през долината на река Каука. От Богота започва разклонение към Каракас. По планинското плато на Еквадор шосето преминава през градовете Кито и Куенка, а след това се движи по тихоокеанското крайбрежие до град Лима, Перу. По-нататък пътят се разклонява, като едното разклонение минава през Арекипа (Перу) и Ла Пас (Боливия) до Буенос Айрес (Аржентина), а второто минава през Сантяго и продължава към Мендоса. Понякога в системата се включват още няколко отклонения, като например до градовете Пуерто Монт и Кельон (Чили) и Ушуая (Аржентина).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.