Петър Велики (атомен крайцер, 1989)
From Wikipedia, the free encyclopedia
На ордена Нахимов тежък атомен ракетен крайцер Петър Велики (на руски: Пётр Великий) е четвъртият по ред и единственият намиращ се в строй[1] тежък атомен ракетен крайцер (ТАРК) трето поколение от проекта 1144 „Орлан“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Петър Велики.
„Петър Велики“ „Пётр Великий“ до 1992 г. „Юрий Андропов“ | |
ТАРКР „Петър Велики“ | |
Флаг | Русия |
---|---|
Клас и тип | Ракетен крайцер от проекта 1144, „Орлан“ |
Производител | Балтийски завод в Ленинград/Санкт Петербург, СССР/Русия. |
Служба | |
Заложен | 25 октомври 1986 г. |
Спуснат на вода | 29 април 1989 г. |
Влиза в строй | 19 април 1998 г. |
Изведен от експлоатация | в състава на СФ, в строй |
Основни характеристики | |
Пристанище на домуване | Североморск |
Организация | Северен флот на ВМФ на Русия |
Водоизместимост | 24 750 t (стандартна); 25 860 t (пълна) |
Дължина | 250,1 m |
Дължина по водолинията | 230,0 m |
Ширина | 28,5 m (максимална); 25,0 m (по КВЛ) |
Височина | 59,0 m (максимална) |
Газене | 10,3 m (максимална) |
Задвижване | 2 ядрени реактора КН-3 по 150 МВт; 2 парни турбини; 2 спомагателни водотръбни котела; 4 електростанции по 18 МВт; 4 паротурбогенератора с мощност по 3 МВт; 4 газотурбогенератора по 1,5 МВт |
Мощност | 140 000 к.с. (103 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 32 възела (59,26 km/h) 18 възела (крайцерска); 17 възела (максимална на котли) |
Далечина на плаване | неограничена (на реактори); 1000 мили (на котли при 17 възела ход); Запас гориво: 1120 t |
Автономност | 60 дни |
Екипаж | 744 души (вкл. 101 офицера, 130 мичмана, 513 матроса) + 18 души полетен персонал.) |
Радиолокационни станции (РЛС) | триизмерен радар Возход МР-800 триизмерен радар Фрегат МР-710 два навигационни радара |
Хидроакустическа система (ХАС) | два сонара |
Кръстен в чест на | Юрий Андропов, впоследствие на царя/императора Петър I |
Награди: | Нахимовски орден |
Въоръжение | |
Артилерия | 1 x 2 АК-130 |
Зенитна артилерия | 6 × ЗРАК „Кортик“ |
Ракетно въоръжение | 20 x ПУ за ПКР П-700 „Гранит“; ЗРК: С-300Ф (48 ракети); С-300ФМ „Форт-М“ (46 ракети) 16 × ПУ „Кинжал“ (128 ракети); 6 × ЗРАК „Кортик“ (144 ракети) |
Противолодъчно въоръжение | 1 x РБУ-12000 „Удав“ 2 × РБУ-1000 „Смерч-3“ |
Минноторпедно въоръжение | 2 x 5 533 mm ТА (20 торпеда) или ПЛУР „Водопад“ |
Хеликоптери | Ка-27; Ка-29; Ка-31 |
„Петър Велики“ в Общомедия |
Флагман на руския Северен флот.
Основното му предназначение е унищожаване на авионосните ударни групи на противника.
Проектант е Северното проектно-конструкторско бюро.
Крайцерът е заложен на 11 март 1986 г. на стапела на Балтийския завод (при залагането е наречен Куйбишев, а след това – Юрий Андропов). На 29 април 1989 г. е спуснат на вода. Преименуван е на „Петър Велики“ с указ на Президента на РФ от 22 април (1 октомври?[2]) през 1992 г. През 1998 г. влиза в състава на ВМФ[3].
На крайцера непрекъснато се извършват работи, които позволяват в течение на единадесет години подред той да изпълнява походи в морето без влизане на кораба в среден заводски ремонт. До преименуването си „Петър Велики“ носи бордови номер 183, днес бордовият му номер е 099.