Пиер Абелар
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пиер Абелар или Пиер Абеляр (на френски: Pierre Abélard; на латински: Petrus Abaelardus) е френски средновековен философ, схоластик, богослов, композитор и поет, известен с възгледите си върху проблема на универсалиите и за оригиналния му подход към диалектиката. На широката общественост е познат най-вече с трагичната си любовна връзка с Елоиз.[2]
Пиер Абелар Pierre Abélard | |
френски философ | |
Роден |
1079 г.
Пале, Бретан |
---|---|
Починал |
Шалон сюр Сон, Бургундия |
Погребан | Париж, Франция |
Религия | католицизъм[1] |
Националност | Франция |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Късно Средновековие |
Школа | Схоластицизъм |
Идеи | Схоластицизъм Концептуализъм |
Пиер Абелар в Общомедия |
Представител на средновековното свободомислие, той първи разглежда религиозни теми от позицията на разума и логиката и подхожда към религиозните доктрини с философска дълбочина, което е много смело за времето. Първи употребява думата теология в съвременния ѝ смисъл[3]. Учението му, което критикува установените догми на църквата и призовава към разумно обяснение на вярата, на два пъти е осъдено от католическата църква като еретично.[4] Счита се за основател на концептуализма и предвестник на рационализма.[5]