френски писател и журналист From Wikipedia, the free encyclopedia
Пиер Декс (на френски: Pierre Daix) е френски журналист, историк на изкуството, антифашист, политик, преводач и писател на произведения в жанра биография, драма и документалистика.
Пиер Декс | |
Роден | 24 май 1922 г. |
---|---|
Починал | 2 ноември 2014 г. |
Професия | писател, историк, журналист, преводач |
Националност | Франция |
Активен период | 1956 – 2014 |
Жанр | биография, драма, документалистика. |
Тема | история на изкуството, художници |
Награди | (2009) (2012) |
Съпруга | Мадлен Рифо (1945 – 1953) Ан Вилер (1954 – 1967) Франсоаз Лондон (1967 – 2014) |
Пиер Декс в Общомедия |
Пиер Декс е роден на 24 май 1922 г. в Иври сюр Сен, Франция. Баща му е директор на училище. Като пацифист, на 17 г. той се включва през 1939 г. във Френската комунистическа партия. Получава бакалавърска степен от Лицей Анри IV в Париж. Заради подкрепата си на германо-съветския пакт Френската комунистическа партия е забранена. През юли 1940 г. Декс създава студентски клуб в Светския център на младежките общежития, който да служи като правен екран за подземния комунистически студентски съюз, а през ноември е един от организаторите на студентските демонстрации. Арестуван е на 28 ноември 1940 г. и заради влошено здраве е освободен през февруари 1941 г. Арестуван е отново през януари 1942 г., от затвора във Виши е преместен във Френес, след това в Клерво, а през март 1944 г. в концлагера Маутхаузен. Владеейки немски език, в лагера работи с подземната международна организация за съпротива и помага за спасяването на френските бойци на съпротивата, без разлика от политическата им ориентация.
След освобождението на Франция е назначен за началник на щаба на комунистическия министър Чарлз Тийон в Министерството на въздуха, въоръжението и възстановяването.
Кариерата му на журналист започва през декември 1946 г. във вестник „France d'abord“, а през май-юни 1947 г. е главен редактор на вестник „Авангард“ на Републиканския младежки съюз на Франция. След напускането на комунистическите министри от правителството, през 1947 г. е назначен за заместник-директор на издателството на компартията „Social Publishing“. Сприятелява се с художника Пабло Пикасо, който се присъединява към комунистическата партия по това време. В периода 1948 – 1950 г. е главен редактор на комунистическия вестник „Les Lettres Françaises“, чийто надзор е Луи Арагон. В своя статия от 17 ноември 1949 г. той отрича съществуването на концентрационни лагери в Съветския съюз и се пронивопоставя на искането на троцкиста Давид Русе за създаване на разследваща комисия за съществуването на концентрационни лагери в СССР.
За известно време работи във вестника „Ce soir“, а в периода 1953 – 1972 г. е отново главен редактор на „Les Lettres Françaises“ сътрудничейки си активно с Луи Арагон. През 1957 г. публикува писмо до Морис Надо, в което разглежда престъпленията на Йосиф Сталин. Активно участва в „отварянето“ на френските медии към „дисидентската“ съветска литература. През 1963 г. представя на френските читатели книгата „Един ден на Иван Денисович“ от Александър Солженицин. Впоследствие, след Пражката пролет, постепенно се оттегля от комунистическата партия до 1974 г., когато я напуска. От началото на 80-те години до 1994 г. сътрудничи на либералния вестник „Quotidien de Paris“.
Заедно с работата си започва да пише, основно книги за историята на изкуството и биографии за известни художници, голяма част, от които за Пабло Пикасо.
Пиер Декс умира от рак на 2 ноември 2014 г. в Париж.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.