План Ахтисаари
From Wikipedia, the free encyclopedia
През февруари 2007 г. Марти Ахтисаари излага пред лидерите в Белград и Прищина предложение за статута на Косово, което отговаря на широк кръг от въпроси, свързани с бъдещето на провинцията. В частност в него са заложени следните мерки за закрила на косовските неалбански общности. Предложението включва клаузи за следните области:
- конституционни мерки
- права на общностите
- децентрализация на управлението,
- закрила на собствеността на Сръбската православна църква и институционална защита на неалбанските общности в продължение на най-малко три години.
- правосъдна система
- международни задължения
- вътрешна сигурност на Косово
- международно гражданско представителство
- политика по Европейската сигурност и отбрана
- международно присъствие на военни сили
- законодателство
Без да споменава думата „независимост“, проектът съдържа няколко положения, които широко се възприемат като предполагащи държавност в Косово. Например Косово ще има право да кандидатства за членство в международни организации, да създаде своя служба за сигурност и да приеме национални символи. [1]
Ахтисаари обявява, че след период на консултации със страните ще оформи окончателно предложението си за споразумение и ще го представи в Съвета за сигурност на ООН. На този етап той ще доразвие и концепцията си за статута на провинцията.[2]
В Белград сръбският министър-председател Воислав Кощуница отказва да приеме Марти Ахтисаари. Сърбия все още не е формирала ново правителство след парламентарните избори на 21 януари и Кощуница смята, че не е упълномощен да обсъжда темата за Косово, и следователно не може да разговаря с Ахтисаари. Въпреки това, той по-късно осъжда предложението на Ахтисаари като „нелегитимно и неприемливо“, защото според него то „нарушава Хартата на ООН ... подкопавайки суверенитета на Сърбия, която е членка на организацията.“[3][4] Сръбският президент Борис Тадич приема Ахтисаари, след което потвърждава тържественото си обещание, че никога няма да признае независимо Косово.[5] Външният министър на Сърбия Вук Драшкович предупреждава, че „трябва да се предотврати едно наложено отвън решение, което може да превърне Сърбия във фактор на нестабилност.“[6]
След срещата си с Ахтисаари водачите на косовските албанци публикуват изявление, в което изказват убедеността си, че „международният процес за определяне на статута на Косово, който е ръководен от президента Ахтисаари, ще бъде завършен скоро с постигане на независимост за Косово.“[7]
Според САЩ предложението е „балансирано и справедливо“[8], а Германия в качеството си на председател на ЕС набляга на факта, че предложението на Ахтисаари е „резултат на почти едногодишни преки разговори между Белград и Прищина“,[9]
На 21 февруари Ахтисаари започва консултации с двете страни във Виена, за да оформи своето предложение за споразумение. Той подчертава, че това не е окончателен вариант и че в крайния документ ще бъдат включени компромисни решения. След кръг консултации и допълнително преработване на проектоспоразумението, на 10 март Ахтисаари провежда среща на високо равнище със страните във Виена. След тази среща водачите на двете страни изразяват пълно нежелание за компромис по основните си искания (косовските албанци – за независимост на провинцията; а Сърбия – за запазване на суверенитета над Косово). Заключавайки, че няма възможност двете страни да примирят своите позиции, Ахтисаари обявява, че до края на март ще се обърне към Съвета за сигурност на ООН със своите предложения, които ще включват ясна препоръка за статута на провинцията.