Плочка от Градешница
From Wikipedia, the free encyclopedia
Плочката от Градешница е открита през 1969 г. в северозападна България (с. Градешница, област Враца). Тя е важен източник за историята на Европа в края на неолита и за пра-писмото, познато като дунавска протописменост.
Лицева и обратна страна на копие на плочката от Градешница |
Находката е датирана около 5-о хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в Регионалния исторически музей в град Враца.[1] Открита е при археологически разкопки, водени от Богдан Николов, който публикува първото съобщение за нея.[2] Знаците върху нея се приемат за писменост от палео-езиковеда Владимир Георгиев. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Мерлини, който е създателят на базата данни за Дунавската писменост DatDas, публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.[3][4]