![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/03/Polenta_con_funghi.jpg/640px-Polenta_con_funghi.jpg&w=640&q=50)
Полента
италианско ястие / From Wikipedia, the free encyclopedia
Полèнта (на италиански: Polenta) е традиционно италианско ястие на базата на царевично брашно или други зърнени храни, с мека структура, сродно с качамака и мамалигата.
Полента | |
![]() Полента с гъби | |
Вид | самостоятелно ястие |
---|---|
Друго име | pulenta, polente, polenda, pulenda, pulenna, poenta, poulento, echtinga, puluntu, carlon |
Произход | ![]() Паданска низина |
Основни съставки | вода, царевично брашно или кестеново брашно (в Корсика) |
Полента в Общомедия |
Въпреки че е известна в различните си варианти почти в цяла Италия, в миналото полентата е била основно ястие на италианската селска кухня в различни северноалпийски, предалпийски, равнинни и апенински райони на регионите Ломбардия, Венето,[1][2] Вале д'Аоста, Пиемонт, Лигурия, Трентино, Емилия-Романя и Фриули - Венеция Джулия, където е доста разпространено и до днес. Тя също така традиционно се приготвя в регион Тоскана и в планинските райони на регионите Умбрия, Марке, Абруцо, Лацио и Молизе.
Полентата е популярно ястие и в Швейцария, Хърватия, Словения (нарича се „жганци“), България, Сърбия (нарича се „качамак“) и Румъния („мамалига“).
Най-широко използваната зърнена култура за приготвянето ѝ е царевицата, внесена в Европа от Америка през 16 век, което ѝ придава характерния жълт цвят, докато преди това тя е била по-тъмна, защото се е приготвяла предимно със спелта или ръж, а по-късно и с елда от Азия. Докато екземпляр от царевица се появява в „Хербариум на Улисе Алдрованди“ (Болоня, 1551 г.), първите писмени сведения за отглеждането на царевица в Италия се отнасят за териториите на Венецианската република. В анотация към второто издание на Delle navigationi et viaggi на Джован Батиста Рамузио (Венеция, 1554 г.), коментирайки текст на португалския историк Жуау ди Барош, се посочва, че:
„ | Прекрасното и известно зърно, наречено mahiz в Западна Индия, от което се храни половината свят, португалците го наричат „просо дзабуро“, от което вече е дошло в Италия такова с бял и червен цвят, а над Полезине на Ровиго и Вила бона засяват цели полета и от двата цвята | “ |
Giovan Battista Ramusio, Delle navigationi et viaggi |
В началото полентата е основно ястие на италианските селяни, а впоследствие в комбинация с други хранителни продукти придобива популярност и се предлага дори в скъпите ресторанти.