Портретът на Дориан Грей
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Портретът на Дориан Грей“ (на английски: The Picture of Dorian Gray) е роман от Оскар Уайлд. Той е сред най-популярните произведения на Уайлд и единственият роман в творчеството му. Скандалният роман „Портретът на Дориан Грей" за пръв път достига до читателската аудитория през 1890 г., когато започва публикацията му в американското литературно списание „Lippincott's Monthly Magazine". Макар че става жертва на безпощадна цензура, преди да бъде отпечатано на страниците на списанието, произведението успява да всее смут сред литературните кръгове, дотогава все още сковани от консервативните викториански ценности. Уайлд преработва и разширява изданието. През април 1891 г., редакторски къщи публикуват преработения вариант на „Портретът на Дориан Грей“. Като част от литературата на 19 век, „Портретът на Дориан Грей“ е пример за готически роман със силни теми, интерпретирани от легендарния Фауст.
Портретът на Дориан Грей | |
The Picture of Dorian Gray | |
Автор | Оскар Уайлд |
---|---|
Първо издание | 1890 г. |
Издателство | Lippincott's Monthly Magazine |
Оригинален език | английски |
Вид | роман |
Издателство в България | „Народна култура“ (1980 – 81) ИК „Прозорец“ (1992) ИК „Кибеа“ (1998) ВГ България (2009) ИК „Персей“ (2015) |
Преводач | Красимира Тодорова (1980) Неда Маринова (2015) |
Начало | The studio was filled with the rich odour of roses, and when the light summer wind stirred amidst the trees of the garden, there came through the open door the heavy scent of the lilac, or the more delicate perfume of the pink-flowering thorn. |
Край | It was not till they had examined the rings that they recognized who it was. |
Портретът на Дориан Грей в Общомедия |
Емблематичният роман на Оскар Уайлд може да притесни дори и човека на 21 век, за когото скандалното и морално неприемливото са част от ежедневието. Въпреки това по време на четенето гримасите на укор се сменят с други, издаващи интелектуалното удоволствие, което писателският талант и остроумието на Уайлд пораждат. Или безпокойството, което обзема искрения читател, когато признава пред себе си, че пороците на главния (анти)герой са всъщност толкова типични, универсални, обикновени. Дориан Грей е еманация на най-лошото, характерно за човешката природа – суетата, лекомислието, жестокостта, самозабравата и слабостта пред изкушението. В чисто художествен план романът се откроява с блестящия си афористичен стил. Диалозите умело са изградени върху играта на думи, в тях блика жизнерадостно остроумие. Като изявен естет Уайлд смята, че в литературата трябва да има изящество, очарование и най-вече въображение.