Проект за реформи на Върховния македонски комитет

Проектът за реформи е политическа програма за необходимите бъдещи реформи в османските области Македония и Одринско, издадена в края на фервруари 1896 година от Върховния македонски комитет и приета и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1] Според Светлозар Елдъров, вследствие на приемането им от двете основни български революционни организации, постановките на проекта

„

се налагат като политическа програма на цялото освободително движение на македонските и тракийските българи, независимо от неговото организационно състояние или идеологическа ориентация“.[2]

“

Проект за реформи
Проектъ за реформи
Автор	Върховен македонски комитет
Първо издание	1896 г. София, България
Оригинален език	български
Жанр	политическа програма

Съдържание

В края на февруари 1896 година, вследствие на българо-турските преговори от началото на годината, Върховният комитет изработва проект за реформи в Османската империя. Проектът заедно с карта и обяснителни бележки е връчен на 10 март на министър-председателя Константин Стоилов. На 22 март Проектът е изпратен на Централния комитет на ВМОРО в Солун, а на 31 март с окръжно до настоятелствата на македонските дружества в страната.^[3]

Проектът има 12 точки и предвижда обособяване на Македония и Одринска Тракия в две отделни административни единици в рамките на Османската империя, по примера на Източна Румелия, със собствени законодателни органи, занимаващи се с вътрешната административна уредба и управители, принадлежащ към преобладаващата народност с мандат от 5 години.^[3] В проекта се предвижда чиновниците и жандармерията да се избират пропорционално от населението, а официалните езици да са турски и езикът на мнозинството на населението.^[2]

Проектът приема за граници на Македония тези от Санстефанския договор от 1878 година. Населението на тази територия е определено като 2 080 000 души, от които 100 000 души евреи и номади, 48 000 власи, 130 000 гърци и погърчени власи албанци и българи, 1 200 200 българи и 600 000 мохамедани турци, българи и албанци.^[4]

Основните положение в Проекта са заимствани от проекта на Цариградската конференция от 1876 година и от проекта на Европейската комисия за Източна Румелия от 1880 година.^[3]

Проектът за реформи на Върховния комитет е възприет и от ВМОРО като основа на нейните политически искания, но е пренебрегнат и от Великите сили и от българското правителство. През май 1896 година султанът издава ираде, с което в европейските вилаети на империята се въвеждат козметични реформи и това кара Върховния комитет на 18 май да нареди с окръжно организирането на протести. В резултат от 2 до 30 юни в България се надига вълна от протестни митинги.^[5]