Протести в България (2020)
протести в България / From Wikipedia, the free encyclopedia
Протестите в България през 2020 г. започват на 9 юли с искания за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.
Тази статия е със спорна неутралност. |
Протести в България (2020) | |
Сградата на Партийния дом в София, 17 юли 2020 г. | |
Място | • България: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич, Шумен, Хасково, Велико Търново, Ловеч, Благоевград, Габрово, Враца, Видин, Монтана, Силистра, Ямбол, местността „Росенец“, плаж „Корал“ и др. • Български емигрантски общности в Европа, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. |
---|---|
Дата | 9 юли 2020 |
Причини | политически |
Повод | • охраната от НСО на резиденцията на Ахмед Доган • арести на прокуратурата в президентството |
Начини за протест | • мирни протести • блокади на кръстовища и пътища[1] |
Жертви | 0 |
Ранени | над 100[2] |
Участници | над 400 хиляди в страната[3][4][5][6] |
Резултат | • промени в Закона за НСО[7][8] • оставка на началника на НСО[9] • оставки на министрите Владислав Горанов, Младен Маринов и Емил Караниколов • ГЕРБ предлага свикване на Велико народно събрание и промени в Конституцията. • оставка на председателя на ЦИК – Стефка Стоева • оставка на правосъдния министър – Данаил Кирилов • създаване на т.нар. „партии на протеста“ |
Протести в България (2020) в Общомедия |
Те се противопоставят на разрастващата се мафиотизация,[10] корупция[fn 1][11] и беззаконие[12] в управлението на страната,[13][14] както и на ограниченията на свободата на словото.[15] Повод за протестите дават серия от събития, свързани с действия и бездействия на изпълнителната и съдебната власт.[16] Протестиращите са основно млади хора[17] и зад тях няма конкретна политическа партия,[18] като са подкрепяни от повечето опозиционни партии. Макар да са критикувани, че нямат ясни искания и не могат да излъчат свое представителство,[19] далечната цел на протестиращите е едно бъдещо управление и съдебна система, в които олигархът[20][21][22] Делян Пеевски и почетният председател на ДПС – Ахмед Доган да нямат задкулисно решаващата роля.[23] Според някои анализатори те двамата на практика контролират управлението на страната.[24][25][26] Непосредствената цел на демонстрантите е оставката на кабинета и на главния прокурор, и предсрочни избори, но различните инициатори добавят и други искания. Такива са дистанционно гласуване, свикване на Велико народно събрание и реформиране на конституцията, лустрация на бившите комунисти от властта, модернизация на администрацията, премахване на мутрите като привилегирована прослойка, по-голяма свобода на словото и др.[27][28][29][30] Има и искания за търсене на съдебна отговорност на виновните за положението в страната,[31] които намират отзвук и в общественото мнение.[32] Липсата на организация, която да представлява протестиращите на исканите от тях избори, създава опасения, че с енергията им може да бъде злоупотребено от опозиционните партии.[33] Последвалите в хода на протестите опити на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов да се разграничи от ДПС, което формално е в опозиция, са оценявани като „кризисен пиар“.[34] Твърденията на главния прокурор Иван Гешев, че протестите са акция главно на платени футболни агитки, които се използват от криминални елементи и от някои партии за прокарване на политическите им цели,[35] не се ползват с необходимото доверие.[36] Проведени са стотици демонстрации в страната и чужбина, включително пред Министерския съвет, Народното събрание, Президентството, Съдебната палата, както и пред български посолства и консулства, пред Европейската комисия, Европейския парламент и др. Периодично са блокирани десетки кръстовища и главни улици в по-големите градове на България, както и магистрали и ГКПП-та. Въпреки пандемията от Covid-19 стотици хиляди в цялата страна се включват в протестите.[37]