From Wikipedia, the free encyclopedia
Първи пехотен софийски на Негово Височество Княз Александър I полк е български пехотен полк, част от Първа пехотна софийска дивизия.
Първи пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк | |
Коледа в полето, 1-ви пехотен софийски полк (1915) | |
Информация | |
---|---|
Шеф | Княз Александър I |
Активна | 12 октомври 1884 – 1944 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Размер | 4492 (към 1 октомври 1915) |
Гарнизон/щаб | София |
Годишнини | 7 ноември – победата при Сливница |
Командири | |
Изтъкнати командири | Ген. Васил Кутинчев Ген. Никола Жеков Ген. Велизар Лазаров |
Бойни командири | Подп. Христо Попов (СБВ) Подп. Иван Мотикаров (БВ) Полк. Димитър Маринов (БВ) Полк. Георги Долапчиев (ПСВ) Ген. Велизар Лазаров (ПСВ) Подп. Константин Дончев (ВСВ) |
Първи пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк в Общомедия |
Първи пехотен софийски полк е формиран под името Първи пеши софийски полк с Указ № 41 от 12 октомври 1884 година от Софийска № 1, Тетевенска № 5 и Плевенска № 6 пеши дружини с щаб в София. След образуването на полка, дружините получават наименования съответно 1-ва, 2-ра и 3-та. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), като в състава му влизат четири редовни дружини, една запасна и един ученически легион.[1] Заедно с 2-ри пехотен струмски полк образува Първа пеша бригада. [2] За знаме на полка е определено знамето на 1-ва пеша Софийска дружина. През 1892 година полкът е преименуван на 1-ви пехотен софийски полк.
В Балканската война (1912 – 1913) заедно с Шести Търновски полк, Първи полк образува първа бригада на Първа софийска дивизия. На 9 октомври 1912 г. полкът започва сражението при Гечкинли и Селиолу с превъзхождащи го турски сили. Макар и с много жертви на 9 и 10 октомври полковете от Първа софийска бригада, подпомогнати от Втора бригада от Четвърта преславска дивизия, отблъскват турските части. Полкът губи 27 убити или ранени офицери и 866 войници. [3] Взема участие и в боевете при Люлебургаз, Чаталджа, Кадъкьой и Албасан.[1]
По време на Междусъюзническата война (1913) в бой с въоръжени местни жители рота от 1-ви пехотен софийски полк участва в опожаряването на Триград, тогава с помашко население.
През Първата световна война (1915 – 1918), през септември 1915 г. полкът е отново мобилизиран и влиза в състава на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия.[4]
Към 1 октомври 1915 г. полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4][5]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 80 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 4412 | Коне: 474 | Обикновени коли: 61 Товарни коли: 271 Специални коли: 4 | Пушки и карабини: 4311 Картечници: 4 |
От 1 до 8 октомври 1915 г. полкът участва в боевете при Лазаров камък, Корабул, Градище и Триножник, след което до 14 октомври в боевете при Драганов връх и Дренова врата.
През 1916 година полкът, както и останалите подразделения на Първа дивизия, е включен в състава на Трета армия, която воюва срещу румънски, руски и сръбски сили в Добруджа. На 5 септември 1916 г., по време на атаката на Тутракан Първи полк се отличава при превземането на укрепление № 8 в Третия сектор на крепостта и пробива на главната румънска отбранителна линия[6].
В преследването на румънските войски, на 25 октомври 1916 година Първи полк пръв от българските и съюзническите войскови единици влиза в град Черна вода в Северна Добруджа[7] и заема моста на река Дунав.
Полкът участва в Букурещкото настъпление. Особено тежки боеве води между 2 и 6 декември 1916 година, когато при Комана край Букурещ отблъсква настъпващи руски части[8].
През 1917 година Първи полк е предислоциран на Южния (Македонския) фронт, където се сражава до Солунското примирие. Съгласно сключената конвенция между българското правителство и Съглашението на 2 октомври 1918 година полкът е в плен на френското командване, от който плен се завръща на 17 ноември същата година.
На 19 декември 1920 година с указ № 96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 1-ва пехотна софийска дружина. През 1928 година от дружината и 1-ва жандармерийска дружина се формира отново 1-ви пехотен софийски полк, въпреки че, до 1938 година носи явното наименования дружина.[9]
По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът първоначално е на Прикриващия фронт (януари 1941 – 22 септември 1941) в района на село Левка, през май 1944 година отново е мобилизиран и отново се намира на Прикриващия фронт, но този път в района между реките Арда и Марица. През септември 1944 година е дислоциран на западната граница и взема участие в първата фаза на т.нар. „Отечествена война“, като води боеве при Страцин, Крива паланка и Куманово.[9]
По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944) или на Прикриващия фронт на негово място в мирновременния му гарнизон се формира 1-ва пехотна допълваща дружина, като към нея са зачислени гвардейската дружина и ЖП комендантства в района на София.[9]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 1-ви пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк на 1-ви пехотен софийски полк.[10]
Наследник на полка се явява 48-и мотострелкови полк.[1]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
Подполковник | Андрей Всеволожски | до 11 септември 1885[11] | |
Капитан | Христо Попов | от 11 септември 1885 | |
Майор | Васил Кутинчев | 1888 – 1 януари 1893[12] | |
Подполковник | Ангел Панев | ноември 1894 – 1898? | |
Полковник | Перикъл Енчев | към 1904 | |
Подполковник | Станю Топалов | 1907 | |
Полковник | Никола Жеков | 7 март 1910 – 1 март 1912 | |
Подполковник | Иван Мотикаров | Балканска война | |
Полковник | Димитър Маринов | 1912 – 1913 | |
Подполковник | Георги Долапчиев | от 1915 | |
Полковник | Велизар Лазаров | март 1916 – 1918 | |
Полковник | Тодор Георгиев | 1923 – 1926 | |
Подполковник | Николай Кюркчиев | 1934 – 1934 | |
Подполковник | Владимир Йорданов | от 1935 | |
Полковник | Богдан Събев | 1938 – 1942? | |
Подполковник | Константин Дончев | от 14 септември 1944 | |
Полковник | Тотю Данов | от 1945 | |
Полковник | Петър Филипов Абаджиев | към 1946 |
Други командири: Никола Михайлов
На пътя на полка през 1916 – 1917 година са посветени спомените на Досю Драганов „Бѣх на война“.[13]
Снимки по време на Сръбската кампания през Първата световна война, 1915 г. Част от албум, подарен на „обичания ни главнокомандващ г-н генерал-майор Жеков“ от офицерите на полка
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.