Радиоизотопно датиране
From Wikipedia, the free encyclopedia
Радиоактивното датиране е техника, използвана за датиране (определяне на възрастта) на вещества. Основава се на сравнението между концентрацията на естествено срещащите се радиоактивни изотопи и продуктите на техния разпад, с използването на познати нива на разпад.[1] Методът е основният източник на информация за абсолютната възраст на скалите и други геоложки белези, включително възрастта на Земята. Използва се за датиране на редица вещества с естествен и с антропогенен произход. Измежду най-известните разновидности на метода са датирането по въглерод-14 (14C), датирането по калий-аргон и датирането по уран-олово. Радиоактивното датиране позволява да се установят геоложки времеви периоди, което го прави важен източник на информация за установяване възрастта на фосили и за проследяване на темпа на еволюционните промени. Данните, получени с радиоактивното датиране, се използват и за определяне на възрастта на археологични материали, включително предмети от древността.
Съществуват различни методи за датиране в зависимост от периода от време, в рамките на който те дават точни резултати и материалите, за които могат да бъдат използвани.