![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Bundesarchiv_Bild_183-R14433%252C_Vertrag_von_Rapallo.jpg/640px-Bundesarchiv_Bild_183-R14433%252C_Vertrag_von_Rapallo.jpg&w=640&q=50)
Рапалски договор (1922)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Рапалският договор е договор между Ваймарската република (Германия) и Съветска Русия, подписан на 16 април 1922 година в италианския град Рапало. Договорът представлява отказ от каквито и да било териториални и финансови претенции, предвидени от Брест-Литовския договор, с който Революционна Русия излиза от Първата световна война. Двете правителства също се договарят да нормализират дипломатическите си отношения и за „сътрудничество в дух на взаимно доброжелателство и посрещане на икономическите нужди на двете страни“.
Рапалски договор | |
![]() Канцлерът на Германия Йозеф Вирт (вторият вляво) с Леонид Красин, Георгий Чичерин и Адолф Йофе от руска страна | |
Информация | |
---|---|
Вид | двустранен договор |
Подписване | 16 април 1922 г. |
Място | Рапало, Италия |
Подписали | Георгий Чичерин Валтер Ратенау |
Страни | Съветска Русия Ваймарска република |
Рапалски договор в Общомедия |
Договорът е подписан по време на Конференцията в Генуа от Георги Чичерин, външен министър на РСФСР, и неговият германски колега Валтер Ратенау.
На 5 ноември в Берлин към договора е подписано допълнително разширено споразумение, с което се урегулират отношенията на Германия с контролираните от Русия бъдещи съветски републики – Украинска ССР, Белоруска ССР, Грузинска ССР, Азербайджанска ССР, Арменска ССР и Далекоизточната република.
Със секретен анекс към договора от 29 юли се предвижда Германия да обучава свои военни части на територията на Съветския съюз, в нарушение на Версайския договор.
Рапалският договор слага край на дипломатическата изолация на двете страни след края на Първата световна война и Октомврийската революция. Договорът е замислен като ревизионистичен пакт срещу Версайската система от договори, с която двете страни губят значителни територии и политическа мощ, след подписването им. За Запада този договор е като предупреждение за засилващата международна позиция на двете правителства. За много консервативни и крайнодесни елементи във Ваймарска Германия Рапалският договор също е предупреждение за предприетото решение на правителството за тесни връзки със Съветския съюз.
Полша, Прибалтийските страни и Финландия са засегнати от засилващото се международно положение на Съветска Русия. В отговор на това те се опитват да установят тясно сътрудничество в областта на отбраната. Въпреки опитите на чуждите политици да попречат на това сътрудничество, главната заплаха идва от противопоставянето на идеята в парламентите на тези страни.
Макар че договореностите са потвърдени отново на хартия с Берлинския договор от 1926 г., две от Великите сили към средата на десетилетието установяват приятелски отношения с Германия – Великобритания и Франция.