Рафаело Санцио
From Wikipedia, the free encyclopedia
Рафаело Санцио да Урбино (на италиански: Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа. Той твори през Зрелия ренесанс, който обхваща периода от самия край на XV век до първите години на XVI век.
Рафаело Санцио Raffaello Sanzio | |
италиански художник и архитект | |
Автопортрет от 1506 година | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Рим, Папска държава |
Погребан | Пантеон, Рим, Италия |
Етнос | Италианци[1] |
Религия | Католическа църква |
Кариера в изкуството | |
Стил | ренесанс |
Жанр | историческа живопис,[1] портрет[1] |
Учители | Пиетро Перуджино |
Направление | Италиански ренесанс, Зрял ренесанс |
Известни творби | „Атинската школа“ „Стаите на Рафаело“ „Мадоната с детето“ „Женитбата на Девата“ „Мадоната с щиглеца“ „Сикстинската Мадона“ „Преображение (Рафаело)“ |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Подпис | |
Рафаело Санцио в Общомедия |
По традиция Рафаело е смятан за един от тримата големи майстори на този период, наред с Микеланджело и Леонардо да Винчи.[2]
Дейността на Рафаело се разделя на три стилистично обособени етапа, описани още от Джорджо Вазари: ранните му години в Умбрия, четиригодишен период във Флоренция (1504 – 1508) и триумфалният му успех в Рим, където работи за двама папи и техните близки сътрудници.[3]
Въпреки относително краткия си живот Рафаело е много продуктивен, ръководи необичайно голямо ателие и оставя след себе си огромно живописно наследство. След първите няколко години в Рим повечето картини на Рафаело са проектирани от самия него, но са изпълнявани в ателието му по негови скици. Много от творбите му се намират в Апостолическия дворец във Ватикана, включително изрисуваните с фрески Стаи на Рафаело, смятани за централната и най-голяма творба в кариерата му. Там е разположено и най-известното му произведение „Атинската школа“, намираща се в стаята Станца дела Сенятура.
Още приживе Рафаело е много влиятелен, въпреки че извън Рим работите му са известни главно от печатни репродукции. След смъртта му неговият главен съперник Микеланджело става по-популярен и едва през 18 – 19 век по-ведрите и хармонични работи на Рафаело отново започват да се оценяват високо.