Рейки
From Wikipedia, the free encyclopedia
Рейки (от яп.: 霊気) е духовна практика,[1] разработена през 1922 г. от японския будист Микао Усуи, която по-късно е възприета от учители, представящи различни традиции.
Използва техника, често наричана полагане на длани или полагане на ръце като форма на комплементарна терапия и понякога е класифицирана като източна медицина от някои медицински организации.[2] Практикуващите рейки вярват, че чрез тази техника прехвърлят („дават“) „универсална жизнена енергия“ (наричана рейки) под формата на ци. Отдаването на рейки става чрез дланите, което ѝ позволява да се ползва за самолечение и определено състояние на социален еквилибриум.[3] Според практикуващите рейки трансферирането ѝ към пациент повишава неговото благополучие.[4]
Излизайки извън Япония, рейки практиката добива широка популярност в Европа и САЩ.