Реки в Казахстан
From Wikipedia, the free encyclopedia
На територията на Казахстан протичат над 85 000 големи и малки реки. По-голямата част от тях принадлежат към басейна на Северния ледовит океан и вътрешния безотточен басейн, който включва Каспийско и Аралско море, езерата Балхаш и Тенгиз. Към него спадат също така и реки, които се вливат в малки езера, такива, които се губят в пясъците, както и временните водни потоци. Около 7000 от тези реки са по-дълги от 10 км. Дължината на 7 от тях обаче надминава 1000 км – Иртиш (Ертыс), Ишим (Есиль), Тобол, Урал, Сърдаря, Или и Шу (Чу).[1]
Вододелът между двата басейна минава по билото на планинската система на Саур-Тарбагатай, Казахската хълмиста земя (Саръарка), през Тургайското плато и достига до планината Южен Урал.
Реките, които текат към Северния ледовит океан се характеризират с постоянно на речно течение. Към тях се отнася Иртиш с притоците си Ишим и Тобол, която се влива в Карско море, част от Северния ледовит океан.[1]
Басейнът на Каспийско море обхваща реките в западната част на Казахстан – Урал, Емба, Сагъз, Уил, Малък и Голям Узен и техните притоци. Към басейна на Аралско море спадат реките от южната и централна част на страната. Всички те протичат през пустинни и полупустинни зони, поради което речната мрежа е рядка. По-големи реки в този басейн са Сърдаря с притока си Арис, Чу (Шу), Саръсу, Тургай, Иргиз, Талас. Всички те вече не достигат до Аралско море, а водите им се губят в пясъците. Към Балхаш-Алаколския басейн се отнасят реките от югоизточната част на Казахстан. По-големите от тях са Каратал, Лепсъ, Аксу, Или, Тентек и други.[1]