Роберто Белармино
From Wikipedia, the free encyclopedia
Свети Роберто Франческо Ромоло Белармино (на италиански: Roberto Francesco Romolo Bellarmino) е италиански йезуит, теолог, кардинал и светец на Римокатолическата църква. Той е един от 33-мата отци на Църквата.
Св. Роберто Белармино Roberto Francesco Romolo Bellarmino | |
италиански духовник | |
Роден |
4 октомври 1542 г.
|
---|---|
Починал | 17 септември 1621 г. (78 г.)
Рим, Италия |
Погребан | Рим, Италия |
Религия | Католическа църква[1][2] |
Националност | Италия |
Учил в | Папски Григориански университет Падуански университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XVI век; Философия на XVII век |
Интереси | теология |
Св. Роберто Белармино в Общомедия |
Мнозина католици го смятат за велик човек, който е съветник на няколко последователни папи, автор на важни трактати по теология. За други Белармино е маниак, който цени църковната власт повече от живота на невинни хора. Той е известен като „Чука срещу еретиците“ и прави всичко възможно да унищожи всеки, който се противопоставя на Църквата. Играе важна роля при преследванията срещу Галилей и стои зад мъченията и екзекуцията на Джордано Бруно, изгорен на кладата през 1600 г.
Неговото главно произведение е „Disputationes de controversiis christianae fidei adversus hujus temporis haereticos“ (Рим, 1581).