Синдром на придобитата имунна недостатъчност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) е заболяване на човешката имунна система, причинено от вируса на човешката имунна недостатъчност (ХИВ).[1][2][3] Болестта прогресивно намалява ефективността на имунната система, правейки болния уязвим за опортюнистични инфекции и тумори.
- Тази статия е за заболяването. За физичния термин вижте Спин. За други значения вижте Спин (пояснение).
СПИН | |
Червената лента е символ на солидарността с ХИВ-позитивните и болните от СПИН | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | B24 |
МКБ-9 | 042 |
Синдром на придобитата имунна недостатъчност в Общомедия |
ХИВ се предава чрез пряк контакт на лигавицата или кръвния поток със съдържаща вируса телесна течност – кръв, сперма, вагинална течност, предеякулат или кърма.[4][5] Това предаване може да стане при анален, вагинален или орален секс, кръвопреливане, при употреба на замърсени хиподермични игли, при бременност, раждане, кърмене.
Филогенетичните изследвания показват, че ХИВ се появява в западната част на Централна Африка в края на 19 век или началото на 20 век.[6][7] СПИН е описан за първи път в Съединените щати през 1981 година, неговият причинител ХИВ е изолиран две години по-късно от екип на Института „Пастьор“, ръководен от Люк Монтание, а начинът му на действие е открит малко по-късно от Робърт Гало в Университета на Мериленд.[8]
В наши дни СПИН има пандемичен характер,[9] като през 2007 година броят на болните по света се оценява на 33,2 милиона души, а на жертвите на болестта – на 2,1 милиона души годишно, включително 330 хиляди деца.[10] Над три четвърти от починалите са в Субсахарска Африка.[10]
Макар че различни терапии на СПИН и ХИВ могат да забавят протичането на болестта, все още не съществува ваксина или лекарство, което напълно да излекува носителя на вируса. Антиретровирусната терапия намалява както смъртността, така и заболеваемостта при инфекция с ХИВ – при консистентно приемане на предписаните като част от терапията лекарства, пациентът може да очаква дълъг и пълноценен живот като при останалите хора; средната продължителност на живота при лечение с антиретровирусна терапия може да достигне тази на здрав човек.[11] Лечението смъква количеството ХИВ в тялото до неоткриваеми стойности, ако вирусът бъде хванат преди да прерасне в СПИН. Човек с неоткриваеми ХИВ стойности вследствие на лечение не може да предаде вируса по сексуален път на своите сексуални партньори.[11] Необходимите за антиретровирусната терапия медикаменти са скъпи, а в много страни от третия свят и труднодостъпни. В България антиретровирусната терапия е безплатна независимо дали заболелият е осигурен или не.
Важна част от борбата с ХИВ вируса е превенцията, затова много здравни организации промотират безопасния секс.