Свиренето с уста (свирукане) без използване на изкуствена свирка се постига чрез създаване на малък отвор с устните, обикновено след прилагане на влага (облизване на устните или поставяне на вода върху тях) и след това издухване или изсмукване на въздух през пространството. Въздухът се модерира от устните, извития език,[1]зъбите или пръстите (когато участват са поставени над устата или в различни области между свитите устни), за да създаде турбуленция, а извитият език действа като резонансна камера за подобряване на получения звук чрез действие като тип Резонанс на Хелмхолц. Чрез преместване на различните части на устните, пръстите, езика и епиглотиса, след това може да се манипулират видовете произведени свирукания.