From Wikipedia, the free encyclopedia
„Св. св. Петър и Павел“ е средновековна църква в Никопол. Според Феликс Каниц е посветена на Христовите апостоли Петър и Павел. Местните хора я наричат „Манастирчето“.
„Св. св. Петър и Павел“ | |
Местоположение в Никопол | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Никопол |
Религия | Българска православна църква – Българска патриаршия |
Епархия | Плевенска |
Архитектурен стил | късновизантийски (палеологов) |
Изграждане | XIV век |
Статут | недействащ храм, паметник на културата |
Състояние | полуразрушена, консервирана |
„Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия |
Църквата е проучена за пръв път през 1871 г., от Феликс Каниц. Тогава в нея вече отдавна не се служело и тя се намирала в двора на една турска къща. Каниц чул предание, че някога била катедрален храм на никополските католици (павликяни).[1] Той споменава две малки кули-звънарници над черковния притвор; една от тях се вижда и на направена от него акварелна рисунка. Когато Карел Шкорпил на свой ред изследва църквата през 1904 г., притворът ѝ е вече рухнал.[2] През 1927 г. зданието е обявено за народна старина; сега то е паметник на културата от национално значение.
Сградата е с малки размери: 10 х 7 метра. Входът ѝ е откъм южната страна на притвора. Корабът (наосът) отвътре е кръстовиден, с една олтарна апсида. Високият купол се издига право над вътрешните ъгли на кръста. Тесният притвор по-рано е бил двуетажен.[3] Отвън стените имат слепи арки с декоративна зидария от тухли и бял камък. Съдейки по стила на тази украса, храмът датира от XIV в. Това го прави едно от най-важните запазени произведения на средновековното българско строителство.[4]
„За съжаление около църквата не са извършвани археологически разкопки. Едни бъдещи проучвания биха могли да изяснят дали [тя] е била част от манастирски комплекс.“[5]
В своето „Описание на Северна България“ от 1659 г. Филип Станиславов разказва, че по негово време в Никопол нямало католическа черква, а православните храмове били четири. Той обаче не уточнява имената им.[6]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.