Солунски конгрес на ВМОРО (1896)

Солунският конгрес на революционната организация в Македония и Одринско се провежда в град Солун в първите дни на август 1896 година. Свиква се поради нуждата от разрешаване на някои проблеми свързани с действията на организацията. На конгреса за първи път вземат участие всички видни дейци на организацията.^[1]

Вижте пояснителната страница за други значения на Солунски конгрес на ВМОРО.

---

Солунски конгрес на ВМОРО
— конгрес —
Място	Солун, Османска империя
Дата	1896 г.

Участници

№	Име	Представител на	Бележка
1.	Гоце Делчев	Щип(?)	учител
2.	Даме Груев	Солун	училищен инспектор
3.	Христо Татарчев	Солун	лекар
4.	Антон Димитров	Солун	учител
5.	Гьорче Петров	Солун	училищен инспектор
6.	Иван Хаджиниколов	Солун	книжар
7.	Петър Попарсов	Солун	учител
8.	Пере Тошев	Битоля	учител
9.	Христо Коцев	Одрин	учител
10.	Кирил Пърличев	Воден	директор на прогимназията
11.	Христо Матов	Скопие	директор на педагогическото училище[2]

Решения

Конгресът е председателстван от Христо Татарчев. На този конгрес се взима решение за промяна на името на организацията на “Тайна македоно-одринска революционна организация“ (ТМОРО). Разширяването на революционната дейност също така подтиква делегатите да направят ново организационно разделение. Така са формирани седем революционни окръга: Солунски, Битолски, Скопски, Щипски, Одрински, Струмишки, Серски и Охридски. При това по-специален характер придобиват Прилепският и Цариградският революционен район, които получават правото директно да общуват с Централния комитет. Променено е изискването на първия устав на организацията от началото на 1894 година, когато в нея да имат право да членуват само българи. Гоце Делчев и Гьорче Петров налагат левичарското схващане, според което се допуска членство на всички македонци и одринци, приемащи идеята за автономия на двете области, без разлика на тяхната националност.

На Гоце Делчев и Гьорче Петров е възложено да изготвят новия устав на организацията, и първият са определени в рамките на следващите няколко месеца за задгранични представители в София.^[3][4] Гоце Делчев – от края на 1896, а Гьорче Петров – от март 1897 година, като новият устав е изготвен и отпечатан в София през 1897 година.