гладиатор From Wikipedia, the free encyclopedia
Спартак (на старогръцки: Σπάρτακος Spártakos; на латински: Spartacus) е гладиатор, оглавил най-голямото робско въстание срещу Рим.
Спартак | |
гладиатор | |
Смъртта на Спартак, от Херман Фогел (1882) | |
Години на служба | 73 г. пр.н.е. – 71 г. пр.н.е. |
---|---|
Род войски | Армия от избягали роби |
Битки/войни | Въстание на Спартак |
Дата и място на раждане | ок. 109 г. пр.н.е.
|
Дата и място на смърт | |
Родства | неизв. (баща) неизв. (майка) |
Спартак в Общомедия |
Спартак е тракиец,[2][3][4] произхождащ най-вероятно от племето меди[5][6][7][8] (населявало средното поречие на река Стримон), но е възможно също да е бил член на племето беси (обитавало териториите от Мизия до Родопите) или на племето гети (разположено по двата бряга на Долен Дунав).[8] Смята се, че Спартак е бил войник от тракийска помощна войска, сражавала се на страната на римляните,[9] или е бил пленен по времето на наказателен поход на Сула през зимата на 86 – 85 г. пр.н.е. срещу медите. Военнопленникът Спартак тренира в гладиаторската школа на Лентул Батиат.[2]
Според Плутарх жената на Спартак е пророчица и е от същото племе като него.[2] Плутарх пише, че „Спартак притежавал не само голяма смелост и физическа сила, но по интелигентност и култура стоял по-високо от своята съдба и положение“.[2] Спартак успява да избяга от гладиаторската школа, а жена му бяга заедно с него.[2]
През 73 г. пр.н.е. група от около двеста гладиатори от школата на Батиат планират бягство.[10] Когато планът им е разкрит, около седемдесет души, отначало невъоръжени, успяват да се доберат до кухненски сечива („сатъри и шишове“) и проправят пътя си с бой, като в движение успяват да вземат различни гладиаторски оръжия и брони.[11][12][13][14]
За кратко време въстанието се разраства и обхваща Южна Италия, а изпратените набързо сформирани римски подразделения са разбити от гладиаторите.[15] След унизителното поражение на Публий Вариний, Спартак предприема поход на север към Алпите, за да може да изведе хората си извън пределите на Римската република. Римският сенат изпраща две консулски войски, които също са победени от Спартак. След грандиозната победа въстаниците отново поемат на юг. В това време за претор, натоварен да води военни действия, е избран Марк Лициний Крас.
Фантастичното богатство на Крас му позволява да формира на свои разноски шест легиона от ветерани и опитни войници.
През 71 г. пр.н.е. Крас започва маневрена война срещу бунтовническата армия. Специални малки отряди от конници и ветерани постоянно нападат бунтовниците, унищожават фуража и припасите им. Част от робите се поддават на провокацията, но са обкръжени и избити, след като нападат легионите на Крас. Спартак отстъпва към Месинския пролив и влиза в съглашение с киликийски пирати, които му обещават да предоставят кораби за прехвърляне на въстаниците в Сицилия, но не изпълняват уговорката..[16]
Възможно е Крас, който разполага с неизчерпаеми средства, да е подкупил пиратите, за да предотврати прехвърлянето на войната на острова (тогавашната житница на Рим). На връщане пътят на бунтовниците е преграден от укрепления и насипи с дължина 50 км, построени от римляните през провлака на Региум.[17] След отчаян щурм въстаниците пробиват обсадата, но в това време в Южна Италия дебаркират легионите на Гней Помпей[18] и Марк Теренций Варон Лукул.[19] При река Силар войската на Крас разгромява въстаниците, а трупът на Спартак така и не е намерен. Шест хиляди пленени роби, участвали във въстанието, са разпънати на кръст по протежение на пътя Виа Апия от Капуа до Рим.[20]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.