Стандартно състояние

Стандартно състояние в химията, на даден материал (чисто вещество, смес или разтвор) е отправна точка, използвана за изчисляване на термодинамичните му свойства при различни условия. По принцип изборът на стандарт не е строго определен, макар че Международният съюз за чиста и приложна химия (IUPAC) препоръчва конвенционален набор от стандартни стойности. ^[1]

IUPAC препоръчва използването на стандартно налягане 1 бар (100 килопаскала). Строго погледнато, температурата не е част от определението на стандартното състояние. Повечето маси на термодинамичните количества са определени най-често за температура от 298,15 K (точно 25 °C) или, малко по-рядко, от 273,15 K (точно 0 °C). Стандартното състояние не трябва да се бърка със стандартни температура и налягане за газове,^[1] нито със стандартните разтвори, използвани в аналитичната химия.^[1]

За даден материал или вещество, стандартното състояние е референтно състояние за термодинамичните свойства на материала като енталпия, ентропия, свободна енергия на Гибс, както и за много други стандартни параметри. Стандартната промяна на енталпията на формация за един елемент в стандартния си вид е равна на нула, и позволява да бъдат изчислени широк диапазон термодинамични параметри на други количества. Стандартното състояние на дадено вещество не е задължително да съществува в природата: например, възможно е да се изчислят стойности за пара при 25 °C и 1 бар, макар при тези условия да не съществува пара като газ. Предимството на тази практика е, че таблиците на термодинамичните свойства, изготвени по този начин, са последователни.

Източници

1. IUPAC, Compendium of Chemical Terminology, 2nd ed. (the „Gold Book“) (1997). "standard state".