Стратон

Стратон от Лампсак (Στράτων ὁ Λαμψακηνός) е древногръцки философ, третият схоларх, ръководил Ликея, основан от Аристотел. Собствената му философия изтъквала природо-научни възгледи, поради което бил наречен Естественика (Φυσικός). От многобройните му съчинения са запазени само няколко цитата, въпреки че името му се споменава. Често са били изтъквани сходства с атомистическото учение на Демокрит, това осезаемо го отличава от перипатетическата школа, към която обикновено е причисляван.^[1]

Стратон Στράτων ὁ Λαμψακηνός
Роден	около 335 г. пр.н.е. Турция
Починал	около 269 г. пр.н.е. (66 г.) Атина, Древна Атина
Религия	атеизъм
Философия
Школа	Ликейска школа
Повлиян	Аристотел, Теофраст
Стратон в Общомедия

Стратон е роден ок. 335 пр.н.е. в Лампсак, син на Aркесилай (или Аркесий). В Атина като млад слуша преподаваното от Аристотел. По-късно Египет Статон обучава и възпитава Птолемей II Филаделф и тогава негов ученик става Аристарх от Самос. Връща се в Атина при смъртта на Теофраст (ок. 287), наследник на аристотеловата школа, и става неин ръководител до смъртта си ок. 269. Неговото завещение е предадено от Диоген Лаерций.^[2]

Собствените си възгледи Стратон е изложил в редица съчинения, за които се твърди, че са над 50 и общо с повече от 300 000 реда текст, без тези сведния да са надеждни.^[2][1] Философстването мусе развива от аристотелиански схващания в посока на Демокрит^[3] Вселената според него се обяснява чрез двата принципа на движение и тежест, механично, което контрастира с телеологията на "естествените места". Мисленото той счита за вариант на възприятиемането, което също го отличава от школската теория. Стратон критикува и разбирането за времето като "число на движение"^[4]за което свидетелстват коментарии на Симплиций. Запазени са и свидетелства за възражения срещу платоновите възгледи за душата от неговия Федон. Още в античността Стратон е бил критикуван за елиминирането на божественост от света. Сенека лаконично отбелязва: "от Платон и перипатетика Стратон, единият е направил бог без тяло, другият - без ум". ^[5] Неговата склонност да обяснява света най-вече материалистически привлича отново вниманието едва през ранната европейска модерност и мислтели като Пиер Бейл използват Стратон вместо да упоменават Спиноза.

Бележки

1. Strato of Lampsacus: Text, Translation and Discussion (2011), Ed. M. Desclos, W. Fortenbaugh 2017 by Routledge
2. Диоген Лаерций, Животът на философите, кн.5.3
3. Pellegrin P., La physique de Straton de Lampsaque, р.239
4. Jaulin A., Straton et la question du temps comme nombre du mouvement, p 335
5. Seneca, De superstitione, ap. Augustinum, De civitate dei, 6.10: "Platonem aut Peripateticum Stratonem, quorum alter fecit deum sine corpore, alter sine animo".

Източници

• Радев Р., Аристотел, София: СУ, 1989, с. 118 – 127.