Тохари
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тохарите са изчезнал индоевропейски народ, населявал Централна Азия. Говорили са на тохарски езици. Първоначално са обитавали полетата на Таримския басейн, където днес се намират Синдзян-уйгурски автономен регион, и провинциите Гансу, а вероятно и Цилян, в Китай. Земеделски общности за първи път се заселват в оазисите на северен Тарим около 2000 г. пр.н.е., като с тях са свързвани най-ранните таримски мумии, датиращи от около 1800 пр.н.е.
Тохари | |
Изображение на тохари от Кизилската пещера в Таримския басейн от 5 век | |
Територия | Таримска котловина (днес Синдзян, Китай) |
---|---|
Период | I хилядолетие сл. Хр |
Език | тохарски езици |
Религия | будизъм и други |
Тохари в Общомедия |
Откритите в Таримската падина мумии вероятно са част от голямата миграция на индоевропейците от Прикаспийските степи на изток – към Централна Азия. Някои учени ги свързват с Афанасиевската култура в Южен Сибир. В некрополите са открити и мумии с монголоидни характеристики или от смесен тип, които са датирани от периода след 5 в. пр.н.е., което говори за започнала тогава обратна миграция от Източна Азия. Генетични тестове на мумиите насочват за европеиден произход по бащина линия и за смесен по майчина.[1][2] До 1 век пр.н.е., тези населени места са развити в градове-държави. Тези градове, най-големият от които е Куча, служили като спирки по пътя на коприната, който минавал покрай северния край на пустинята Такламакан. В тези региони по-късно се заселват и други индоевропейци като саки и юеджи. По-късно местното население приема будизма. От 9 век, хората от оазисите се смесили с новозаселените уйгури, като образували държавата Кочо и били асимилирани от тях.
Науката дели тохарите на истински и неистински. Истинските са били номади и са част от племенния съюз на юечжите, говорещи на североизточни ирански диалекти, сродни на тези на скитите. Те се преселват на юг и дават името на областта Тохаристан в северен Афганистан. Неистинските (псевдотохари) се заселват в Таримската котловина, но те говорят югоизточни диалекти, несвързани с езика на юеджите и не се самонаричат тохари, за разлика от истинските. Според проф. Дъглас Адамс тези хора са се самонаричали агни, означаващо хора от пограничната зона, хора от покрайнините. Тези хора са били наречени „тохари“ в края на 19-и и началото на 20 век от учените, които ги идентифицират погрешно като населението, описано в древногръцките ткстове като Τόχαροι, а в староиндийските източници като Tukhāra, обитаващо древна Бактрия. Въпреки че тази идентификация се смята днес за погрешна, името е станало нарицателно за неистинските тохари. Някои учени допускат, че юечжите и тохарите са били идентични, но това твърдение е спорно.