Трети кръстоносен поход
From Wikipedia, the free encyclopedia
Третият кръстоносен поход (1189 – 1192) е военна експедиция от края на XII век, в която вземат участие владетелите на трите най-могъщи държави на западното християнство (Англия, Франция и Свещената Римска империя). Целта им е да завладеят Светите земи след като Йерусалим е превзет от аюбидския султан Саладин през 1187 г. Походът постига частичен успех, като са завзети важните градове Акра и Яфа и са отнети по-голямата част от завоеванията на Саладин, но Йерусалим, основната му цел, остава в мюсюлмански ръце.
Трети кръстоносен поход | |||
Кръстоносни походи | |||
География на похода и съпътстващите го събития | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1189 – 1192 | ||
Място | Левант, Близък изток | ||
Резултат | Договор в Рамла | ||
Страни в конфликта | |||
Командири и лидери | |||
| |||
Трети кръстоносен поход в Общомедия |
След провала на Втория кръстоносен поход от 1147 – 1149 г. селджукската династия Зенгиди контролира обединена Сирия. Нейният конфликт с фатимидските владетели в Египет води в крайна сметка до това, че Саладин слага край на Фатимидското управление, обединява египетските и сирийските и започва голяма офанзива срещу кръстоносните държави през 1187 г. В резултат на това са покорени много кръстоносни територии, включително Йерусалим. Подтикнат от религиозно усърдие, английският крал Хенри II и кралят на Франция Филип II прекратяват конфликта помежду си, за да застанат начело на нов кръстоносен поход. Смъртта на Хенри обаче води до това, че английският контингент се командва от неговия наследник Ричард I. Възрастният германски император Фридрих I Барбароса също се отзовава на призива и повежда голяма армия през Балканите и Мала Азия. Той постига някои победи срещу Иконийския селджукски султанат, но загива при нещастен случай на 10 юни 1190 г., преди да стигне до Светите земи. Смъртта му причинява огромна мъка сред германските кръстоносци и повечето от войските му се връщат у дома. Начело на тези, които остават, застава синът му Фридрих VI (заместен след смъртта му от Леополд V Бабенберг).
След като кръстоносците прогонват мюсюлманите от Акра, Филип и Леополд напускат Светите земи през август 1191 г. На 2 септември 1192 г. Ричард и Саладин сключват Договора от Яфа, който предоставя на мюсюлманите контрола над Йерусалим, но позволява на невъоръжени християнски поклонници и търговци да посещават града. Ричард напуска Светите земи на 9 октомври 1192 г. Успехите на Третия кръстоносен поход позволяват на кръстоносците да укрепят своите държави в Кипър и по сирийското крайбрежие.
Неуспехът да се завземе Йерусалим вдъхновява последвалия Четвърти кръстоносен поход от 1202 – 1204 г., като европейците успяват да си възвърнат града – и то само за кратко – едва в Шестия кръстоносен поход през 1229 година.