Узо
From Wikipedia, the free encyclopedia
Узо (на гръцки: Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка. Произвежда се главно чрез дестилация на странични продукти от вино и по-рядко зърнени култури и алкохол, получен от странични продукти от захарно цвекло (меласа). Поставя се в медни казани и се овкусява в процеса на дестилация с билки и плодове, като преобладаващият анасон ѝ придава този характерен вкус. Принадлежи към категорията дестилирани неподсладени алкохолни напитки. Процесът на производство на узо обаче превъзхожда тези на останалите неподсладени напитки, тъй като идва от дестилация, докато повечето идват от смесване или накисване на ароматните семена. Особено добре познато е узото, произведено на остров Лесбос. Според гръцкия закон узо се прави от спирт, поне 20 % от който е гроздов дестилат.
Консумира се охладена или със стайна температура и студена вода (с лед по желание) отделно. Само в България се сервира и „на кристали“, а при замръзване на анасонова ракия вкусът ѝ се влошава невъзвратимо – кристалите не се разтварят. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове (риба, калмари и др.). Може да се пие чиста или смесена с вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци.
Подобни анасонови напитки се произвеждат и в други европейски страни: мастика в България, пастис във Франция и самбука в Италия.