Уилям Гладстон
британски политик и министър-председател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Уилям Юарт Гладстон (на английски: William Ewart Gladstone) е британски политически и държавен деец, член и един от създателите и идеолозите на Либералната партия. През цялата си кариера Гладстон е известен като противник както на кралица Виктория, така и на водача на консерваторите Бенджамин Дизраели. Бил е четири пъти министър-председател на Великобритания (1868 – 1874, 1880 – 1885, 1886 и 1892 – 1894).[2] Предложените от него избирателни реформи, включително Актът за представителство на народа от 1884, значително увеличават броя на хората с право на глас. Известен е с подкрепата си за българите и с усилията си за решаване на ирландския въпрос. Предлага Законопроект за ирландско самоуправление, който дава на Ирландия самоуправление, но Камарата на лордовете и кралица Виктория се противопоставят на закона, който според кралицата подкопава Британската империя.
Уилям Гладстон William Ewart Gladstone | |
британски политик и министър-председател | |
Роден |
29 декември 1809 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания |
Религия | англиканство |
Националност | Англия |
Учил в | Крайст Чърч Итън Колидж[1] |
Политика | |
Партия | Либерална партия |
Министър-председател | |
3 декември 1868 – 17 февруари 1874 23 април 1880 – 9 юни 1885 1 февруари – 20 юли 1886 15 август 1892 – 2 март 1894 | |
Семейство | |
Съпруга | Кетрин Гладстоун (ж. 1839 – 1898 г.) |
Подпис | |
Уилям Гладстон в Общомедия |
Според Гладстон дългът на управниците е „не да си стъкмяват лъжовни призраци на славата, които да ги подведат в злосторство, не да милуват слабостите си, като се карат да повярват, че те са по-добри от останалия свят; но да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички народи.“